Другата Болейн

Изведнъж си спомних ясно как я учех да използва косите си, устата и ръцете. Джордж и аз я бяхме научили на всичко, което знаехме в резултат на опита на Джордж, натрупан в градските бани, в компанията на френски, испански и английски блудници, както и всичко, което аз знаех от брака си и от времето, когато спях с един мъж, а прелъстявах друг. Ние бяхме научили Ана на нещата, които се харесваха на Хенри, на нещата, които се харесваха на всички мъже — неща, изрично забранени от църквата. Ние я бяхме научили да се съблича гола пред него, да съблича бавно нощницата си, да му показва интимните си места, бяхме я научили да лиже члена му от основата към върха с дълги и бавни ласки. Бяхме я научили на думите, които той обичаше да чува и бяхме разкрили картините, които той желаеше да вижда в съзнанието си. Ние й бяхме дали уменията на уличница, а сега той я упрекваше за това. Аз срещнах погледа на Джордж и разбрах, че той си спомня същото това, което и аз.

— О, Господи, Джейн — каза той отегчено. — Не знаеш ли, че когато кралят е ядосан, той говори какво ли не? Тя нищо не е правила. Нищо повече от някоя целувка или прегръдка. Нещата, които всички съпрузи са правили на млади години — той се прекъсна и се поправи. — Не и ние, разбира се; не аз и ти. Но все пак ти не си жена, която на човек му се иска да целува особено, нали?

Тя извърна глава за миг, сякаш той я беше зашлевил.

— Не, разбира се — каза тя тихо, като змия, промушваща се между папрат. — Ти изобщо не обичаш да целуваш жени освен ако не са ти сестри.

Аз оставих Ана за половин час, след което почуках на вратата й и се вмъкнах в стаята. Затворих вратата под любопитните носове на придворните дами и се огледах за нея. Стаята беше потънала в мрака на ранния зимен следобед, тя не беше запалила свещите и само отражението на огъня играеше по стените и по тавана. Ана лежеше, заровила лице в завивките, и за миг помислих, че спи. Тогава тя се надигна и аз видях бледото й лице и тъмните очи.

— Боже мой, той беше наистина вбесен — гласът й беше прегракнал от плач.

— Ти го разгневи. Сама си го изпроси, Ана.

— А какво можех да направя, когато ме обиждаше пред целия двор?

— Затваряй си очите — посъветвах я аз. — Извръщай поглед. Така правеше кралица Катерина.

— Кралица Катерина загуби. Тя извръщаше поглед, а аз й го взех. Какво да направя, за да го задържа?

И двете замълчахме. Отговорът беше един. Отговорът беше винаги само един и винаги еднакъв.

— Причерня ми от гняв — отбеляза тя. — Чувствах се така, сякаш исках да повърна собствените си вътрешности.

— Трябва да се успокоиш.

— Как мога да съм спокойна, когато Джейн Сиймор е навсякъде, накъдето и да се обърне?

Аз се доближих до леглото и свалих шапчицата от главата й.

— Сега ще те приготвим за вечеря — казах аз. — Слез долу красива. Всичко ще избледнее и ще бъде забравено.

— Не и от мен — каза тя горчиво. — Аз няма да забравя.

— Тогава се дръж така, все едно си забравила — посъветвах я аз. — В противен случай всички ще си спомнят, че той те е обиждал. По-добре се дръж така, сякаш той никога не е казвал нищо подобно, а ти никога не си го чула.

— Той ме нарече уличница — каза тя с омерзение. — Никой няма да го забрави.

— Ние всички сме уличници в сравнение с Джейн — казах аз весело. — И какво от това? Сега ти си неговата съпруга, нали? Нима нямаш законно дете в утробата си? Той може да те нарича каква ли не в гневните си пристъпи, но ти можеш отново да го спечелиш, когато се успокои. Спечели го отново довечера, Ана.

Аз извиках прислужничката й и Ана започна да си избира рокля. Спря се на една в сребристо и бяло, сякаш искаше да изтъкне своята невинност, въпреки че придворните бяха чули да я обвиняват в блудство. Корсажът й беше украсен с перли и диаманти, а краищата на сребристия плат бяха поръбени със сребрист конец. После сложи диадемата в черните си коси и заприлича на истинска кралица — безупречна, красива кралица.

— Много добре — казах аз.

Ана ми се усмихна отегчено.

— Трябва да го правя сега и да продължавам да го правя винаги — каза тя. — Този танц по прикоткването на Хенри. А какво ще стане, когато остарея и не мога повече да танцувам? Момичетата в покоите ми ще бъдат все така млади и красиви. Какво ще стане тогава?

Не можех да й предложа никакво успокоение.

— Нека да мислим за тази вечер. Да забравим за идните години. А когато родиш син, а след това и още няколко, няма да има защо да се безпокоиш за старините си.

Ана постави ръка на корсажа си.

— Моят син — каза тя нежно.

— Готова ли си?

Тя кимна и отиде до затворената врата. С едно движение раменете й се изправиха, а брадичката й се повдигна, усмивка огря лицето й — ослепителна и самоуверена усмивка, тя кимна на прислужницата да отвори вратата и излезе, за да се изправи срещу клюкарите в собствените си покои, сияеща като ангел.