Другата Болейн

Ана доби навика да се разхожда край реката, нагоре към моравата за игра на кегли, през алеята с тисовете, покрай тенис кортовете и обратно към замъка — всеки ден по време на бременността си. Аз винаги я придружавах, а Джордж също вървеше до нея. Повечето от нейните дами също идваха, както и някои от хората на краля, тъй като кралят не ходеше на лов през следобедите. Джордж и сър Франсис Уестън вървяха от двете страни на Ана, разсмиваха я и й подаваха ръка, за да й помогнат, когато се изкачвахме нагоре по стълбите към моравата за кегли, а някой от обичайната ни компания — Хенри Норис, сър Томас Уайът или Уилям придружаваше мен.

Един ден Ана беше изморена и скъси разходката. Ние влязохме обратно в двореца, тя — под ръка с Джордж, а аз — няколко крачки след нея с Хенри Норис. Когато ни видяха да идваме към тях, пазачите ни отвориха вратите на покоите й, благодарение на което се създаде драматична ситуация — Джейн Сиймор скочи от скута на краля, а той се опитваше да се изправи на крака, да изтърси мантията си и да си придаде безгрижен вид, но тъй като още накуцваше от падането си, той залитна и доби глуповат вид. Ана влетя като вихър.

— Махай се, уличнице — каза тя остро на Джейн Сиймор. Джейн се поклони и избяга от стаята. Джордж се опита да отведе Ана към нейните покои, но тя се нахвърли на краля.

— Какво правехте с това същество в скута си? Тя да не е някакъв нов вид лапа?

— Говорехме… — каза той неловко.

— Толкова тихо ли говори, че се налага да пъха езика си в ухото ви?

— Аз бях… това беше…

— Знам какво беше! — извика му Ана. — Целият двор знае какво беше. Всички имахме честта да видим какво беше. Мъж, който казва, че е твърде уморен за разходки, изтегнал се доволно с някаква малка хитра никаквица, която се промъква в скута му.

— Ана… — каза той. Всички освен Ана доловихме предупредителната нотка в гласа му.

— Няма да търпя това. Тя трябва да напусне двора! — отсече тя.

— Семейство Сиймор са верни служители на короната и наши добри слуги — каза той важно. — Те остават тук.

— Тя не е по-добра с нищо от някоя уличница в градска баня — гневеше се Ана. — Освен това тя не ми е приятелка. Няма да я оставя сред своите придворни.

— Тя е благородна и чиста млада жена с…

— Чиста ли? А какво правеше в скута ви? Молитви ли четеше?

— Достатъчно! — каза той разярено. — Тя остава сред дамите ви. Семейството й остава в двора. Вие си позволявате твърде много, мадам.

— Не е вярно! — настояваше Ана. — Аз имам думата, когато става въпрос кой да ми прислужва. Аз съм кралица и това са моите покои. Няма да държа в тях жена, която не харесвам.

— Ще държите придворните, които аз ви избера — държеше той на своето. — Аз съм кралят.

— Няма да ми заповядвате — каза тя задъхано, с ръка на сърцето.

— Ана — казах аз, — успокой се — но тя дори не ме чу.

— Аз заповядвам на всички — каза той. — Ще правите каквото ви повелявам, защото съм ваш съпруг и крал.

— Проклета да съм, ако го направя! — извика тя, завъртя се на пета и избяга към стаята си. Отвори вратата и му извика от прага:

— Няма да ме победите, Хенри!

Но той не можеше да изтича след нея. Това беше нейната фатална грешка. Ако той беше в състояние да изтича, тогава можеше да я хване и да се търколят в леглото, както се беше случвало много пъти дотогава. Ала него го болеше кракът, а тя беше млада и саркастична, и вместо да го възбуди, тя го раздразни. Той беше обиден от младостта и красотата й, вече не им се наслаждаваше.

— Вие сте уличницата, а не тя! — извика той. — Не си мислете, че съм забравил на какво сте готова, за да се окажете в скута на един крал. Джейн Сиймор никога няма да научи и половината от триковете, които вие използвахте, за да ме плените, мадам! Френски номера! Номера на уличница! Те не ме очароват вече; ала аз не съм ги забравил.

Откъм придворните се чуха стъписани възгласи, а Джордж и аз си разменихме по един поглед, изпълнен с истински ужас. Вратата на Ана се затръшна, кралят се обърна към придворните си, а Джордж и аз срещнахме блесналия му поглед със смущение и страх.

Той се изправи на крака.

— Дайте ми ръка — сър Джон Сиймор избута Джордж на една страна, кралят се облегна на него и се отправи бавно към собствените си покои, а хората му го следваха. Гледах го как излиза и усетих, че гърлото ми е болезнено сухо.

Жената на Джордж, Джейн Паркър, беше до мен.

— Какви трикове?