Другата Болейн

— Това е едно обикновено падане — каза Джейн, а гласът й беше омаен и успокояващ като мед. — Разбира се, вие сте ранен и уморен, а вероятно изтощен от работата си за сигурността на кралството. Зная, че денем и нощем мислите за това.

— Хубаво наследство, стига да имах син, на когото да го оставя — каза той скръбно. Те и двамата погледнаха към кралицата. Ана, която кипеше от негодувание, отвърна на погледите им.

— Да се молим на Бога кралицата този път да роди син — каза Джейн напевно.

— Наистина ли се молите за мен, Джейн? — попита той много тихо.

Тя се усмихна.

— Мой дълг е да се моля за своя крал.

— Ще се помолите ли за мен тази вечер? — попита той, още по-тихо. — Когато сънят ми не идва и когато цялото тяло ме боли, когато се боя, бих искал да си спомням, че вие се молите за мен.

— Ще го направя — каза тя простичко. — То ще е все едно, че съм в стаята ви с вас и държа ръката си на челото ви и ви приспивам.

Прехапах устни. На съседната маса видях дъщеря си, Катерина, ококорила очи, се опитваше да проумее тази нова форма на флирт, основана на сладникава набожност. Кралят стана на краката си с тих, болезнен стон.

— Подайте ми ръка — каза той през рамо. Петима-шестима мъже отидоха напред, за да приемат честта да помогнат на негово величество да се върне на трона си на подиума. Той избута брат ми Джордж встрани и избра вместо него брата на Джейн. Ана, Джордж и аз гледахме мълчаливо как един Сиймор помага на краля да се качи обратно на трона си.

— Ще я убия — каза Ана мрачно.

Аз се протягах лениво на леглото й, облегната на една страна. Джордж се беше проснал до камината, Ана седеше пред огледалото, а прислужницата й разресваше косите й.

— Ще го направя вместо теб — казах аз. — Прави се на светица.

— Много е добра — отбеляза Джордж безпристрастно, сякаш беше познавач, оценяващ танцьорка. — Много по-различна е от вас двете. Тя го съжалява през цялото време. Намирам това за невероятно прелъстително.

— Малка пикла — процеди Ана през зъби. Тя взе четката от прислужницата. — А вие можете да си вървите.

Джордж наля на всички ни по още една чаша вино.

— Аз също трябва да тръгвам — казах аз. — Уилям сигурно ме чака.

— Ще останеш — каза Ана категорично.

— Да, ваше величество — казах аз покорно.

Тя ме погледна строго, сякаш ме предупреждаваше.

— Трябва ли да отпратя тази Сиймор от двора? — попита тя Джордж. — Няма да търпя по цял ден раздава превзети усмивчици на краля. Това ме вбесява.

— Остави я на мира — посъветва я Джордж. — Когато се възстанови, ще му се прииска отново нещо по-огнено. Но престани да се заяждаш с него. Той ти беше ядосан тази вечер, а ти сама си го просеше.

— Не мога да го понасям, когато е толкова жалък — каза тя. — Той не умря, нали? Защо трябва да се измъчва толкова за нищо?

— Страхува се. Освен това, вече не е младо момче.

— Ако тя още веднъж му се усмихне така превзето, ще я ударя през лицето — каза Ана. — Можеш да я предупредиш от мое име, Мери. Ако я хвана да го гледа с този поглед на Дева Мария още веднъж, ще я зашлевя.

Аз се приплъзнах по леглото.

— Ще я предупредя. Ала едва ли ще й предам съвсем точно думите ти. Сега мога ли да тръгвам, Ана? Изморена съм.

— О, добре — каза тя раздразнено. — Ти ще останеш с мен, нали, Джордж?

— Жена ти ще се раздрънка — предупредих го аз. — Тя вече разправя наляво и надясно, че прекарваш твърде много време тук.

Аз си помислих, че Ана само ще свие рамене, но тя и Джордж си размениха един бърз поглед, и Джордж стана на крака да си върви.

— Винаги ли трябва да стоя сама? — попита Ана. — Да се разхождам сама, да се моля сама и да спя сама?

Като чу мрачните й думи, Джордж се поколеба.

— Да — казах аз настоятелно. — Ти избра да бъдеш кралица. Предупредих те, че това няма да ти донесе щастие.

На сутринта двете с Джейн Сиймор се оказахме една до друга на път за литургията. Ние минахме край отворената врата на краля и го видяхме седнал на масата си, болният му крак беше протегнат на един стол пред него, а един служител четеше писма на глас и ги поставяше пред краля за подпис. Когато Джейн минаваше край вратата му, тя забави крачка и му се усмихна, а той спря и я загледа с перо в ръка, докато мастилото засъхваше на върха му.

Джейн и аз коленичихме една до друга в параклиса на кралицата и слушахме литургията, която отслужваха пред олтара на църквата под нас.

— Джейн — казах аз тихо.

Тя отвори очи — беше се отнесла някъде в молитвите си.

— Да, Мери? Простете ми, бях се увлякла.

— Ако продължавате да флиртувате с краля с тези тъжни малки усмивчици, някой от семейство Болейн, ще ви издере очите.