Другата Болейн

— И не споменавай сър Франсис — каза Джордж бързо и тихо. — Нито каквото и да било от това, което си видял и чул. Разбра ли? Нищо не казвай.

Младежът още се беше вкопчил.

— Нищо не съм казал! — възкликна той. — Бях верен. Но какво ще стане, ако пак ме разпитват? Кой ще ме защити? Кой ще остане мой приятел?

Джордж кимна на войника, който удари рязко ръката на момчето. То пусна рамката с вик на болка, а Джордж затръшна вратата в лицето му.

— Никой — каза Джордж мрачно. — Също както никой няма да защити и нас.

На следващия ден беше майският празник. Ана трябваше да бъде събудена призори от нейните дами, които да пеят под прозореца й, а девойките да шестват с обелени върбови клонки. Но никой не го беше организирал, така че за първи път досега това не се случи. Тя се събуди измъчена и бледна в обичайното време и прекара първия час от деня на колене пред молитвеното столче, преди да отиде на литургия, повела придворните дами.

Джейн я следваше, облечена в бяло и зелено. Семейство Сиймор бяха довели пролетта вътре с цветя и песни, Джейн беше спала с цветя под възглавницата и без съмнение, беше сънувала бъдещия си съпруг. Аз погледнах приветливото й лице и се зачудих дали тя съзнаваше колко са високи залозите в нейната игра. Тя се усмихна, вперила поглед в безизразното ми лице, и ми пожела майската утрин да ми донесе радост.

Ние вървяхме в редица край кралския параклис, но той извърна поглед, когато Ана преминаваше. Тя коленичи за молитвите и ги следваше внимателно, като казваше всяка думичка така набожно, както самата Джейн. Когато литургията приключи и ние напускахме църквата, кралят излезе от неговия коридор и й каза бързо:

— Ще гледате ли турнира?

— Да — каза Ана изненадана. — Разбира се.

— Пада се брат ви да се сражава срещу Хенри Норис — каза той, като я наблюдаваше внимателно.

Ана сви рамене.

— Е, и? — попита тя.

— Ще ви е трудно да определите победителя в този двубой — самите му думи бяха пропити с двусмислие, явно намекваше, че Ана трябва да знае какво има предвид.

Ана измести поглед от него към мен, сякаш аз можех да й помогна. Аз повдигнах вежди. Също не разбирах.

— Бих заложила на брат си, като добра сестра — каза тя предпазливо. — Въпреки че Хенри Норис е също много добър рицар.

— Вероятно ще ви е трудно да изберете между двамата — предположи кралят.

Имаше нещо в учудената й усмивка, което будеше жал.

— Не, сър. Кого бихте искали да избера?

Лицето му в миг потъмня.

— Можете да бъдете сигурна, че ще следя кого ще изберете — каза той внезапно, рязко и злобно, обърна се и силно закуца. Болният му крак беше по-дебел заради превръзките. Ана го проследи безмълвно с поглед, докато се отдалечаваше.

Следобедът беше горещ и душен, облаците бяха слезли ниско над палата, а арената за турнири изглеждаше жалка и някак безсмислена. Усещах, че постоянно гледам към пътя за Лондон, за да видя дали Уилям се завръща, макар да знаех, че мога да го очаквам най-малко след два дни.

Ана беше облечена в сребристо и бяло и носеше бяла майска клонка, сякаш празнуваше безгрижно като девойка през пролетта. Рицарите се приготвяха да се сражават в турнира, яздеха в кръг пред кралската трибуна с шлемове под мишница, усмихваха се на краля и на кралицата, която седеше до него, и на дамите зад нея.

— Ще заложите ли? — попита кралят Ана.

Видях как тя му отвърна с усмивка, щом долови, че й говори с обичайния си тон.

— О, да! — каза тя.

— За кого сте в първия двубой?

Това беше същият въпрос, който й беше задал в параклиса.

— Трябва да подкрепя брат си — каза тя усмихнато. — Ние от семейство Болейн трябва да се подкрепяме.

— Дадох на Норис собствения си кон — предупреди я той. — Струва ми се, ще разберете, че той е по-добрият.

Ана се засмя.

— Тогава ще заложа благосклонността си на него, а парите — на брат си. Това ще се понрави ли на ваше величество?

Той кимна, но не каза нищо.

Ана извади кърпичка от роклята си, наведе се към края на кралската трибуна и извика сър Хенри Норис. Той пое с коня към нея и наклони копието си за поздрав. Тя протегна кърпичката и, държейки юздите на вървящия кон с една ръка, той протегна леко копието към ръката й и взе кърпичката с едно плавно и умело движение. Направи това така красиво, че дамите на терасата заръкопляскаха, а Норис се усмихна, наклони копието в ръката си, грабна кърпичката от върха на копието и я втъкна в нагръдника си.

Всички гледаха Норис, но аз наблюдавах краля. В погледа му видях нещо, което никога преди това не бях виждала, но съзнавах, че се спотайваше там като сянка. Погледът, с който стрелна Ана, когато тя подаде кърпичката си на Норис, беше на мъж, пил от чашата, която сега се канеше да натроши на парчета. Приличаше на човек, комуто е омръзнало любимото кученце и е намислил да го удави. Той беше приключил със сестра ми. Видях го в погледа му. Това, което не знаех, бе как смяташе да се отърве от нея.