Другата Болейн

— Един Бог знае. Но чичо ти не раздава предупреждения с лека ръка. Ще доведа момчето ни, след което се махаме оттук, преди всичко това да ни е повлякло надолу.

— Ще изтичам да ти донеса плаща за път.

— Ще взема някой от конярите — той влезе в стаичката им и се върна с най-обикновено плътно наметало.

— Толкова ли бързаш, че не можеш да изчакаш да ти донеса наметалото?

— Предпочитам да тръгвам — каза той простичко и категоричността на тона му ме накара да се страхувам за сина си повече отвсякога.

— Имаш ли пари?

— Достатъчно — усмихна се той кисело. — Току-що спечелих кесия злато от сър Едуард Сиймор. За добра кауза, нали?

— Колко време смяташ, че ще се забавиш?

Той се замисли за миг.

— Три дни, а може и четири. Не повече. Ще яздя без почивка. Можеш ли да ме изчакаш четири дни?

— Да.

— Ако нещата се влошат, вземи Катерина и бебето и тръгвай. Аз ще доведа Хенри при теб в Рочфорд при всички случаи.

— Добре.

Последва още една силна целувка, Уилям сложи стъпало на стремето и се метна на седлото. Конят беше отпочинал и нетърпелив, но той забави хода му и те преминаха под арката и напред по пътя. Аз заслоних очи с ръка и го загледах как се отдалечава. Потреперих под ярките слънчеви лъчи в двора на конюшнята — сякаш съзнавах, че единственият човек, който можеше да ме избави, си заминаваше.

Джейн Сиймор повече не се появи в покоите на кралицата и странна тишина изпълни слънчевите стаи. Прислужничките все още идваха и изпълняваха задълженията си, огънят беше запален, столовете бяха подредени, на масите бяха наредени плодове, вода и вино — всичко беше приготвено за посетители, но никой не идваше.

Ана и аз, дъщеря ми Катерина, леля Ана и Мадж Шелтън седяхме смутени в голямата ехтяща стая. Майка ми никога повече не дойде, тя се беше отдръпнала от нас напълно, все едно, че никога не се бяхме раждали. Така и не видяхме баща си. Чичо ми гледаше през нас като през стъкло.

— Чувствам се като призрак — каза Ана. Разхождахме се край реката и тя се беше облегнала на рамото на Джордж. Аз вървях зад нея със сър Франсис Уестън, а Мадж беше зад мен, придружена от сър Уилям Бреретън. Едва успявах да говоря от тревога. Не знаех защо чичо ми беше споменал тези хора пред мен. Не знаех какви тайни се крият зад имената им. Чувствах се така, сякаш бе организиран заговор и всеки момент на пътя ни щеше да се изпречи капан, в който и аз щях да вляза, без да разбирам нищо.

— Провеждат някакви разпити — каза Джордж. — Това успях да разбера от един паж, който влезе да им налее вино. Секретарят Кромуел, чичо ни, херцогът на Съфолк и останалите.

Сестра ми и брат ми внимаваха да не си разменят дори поглед.

— Не могат да ме обвинят в нищо — каза Ана.

— Не могат — каза Джордж. — Но могат да измислят лъжливи обвинения. Спомни си какво казаха по адрес на кралица Катерина.

Ана внезапно го нападна.

— Заради мъртвороденото е — каза тя изведнъж. — Не е ли така? Както и заради бръщолевенето на онази противна стара акушерка и невероятните й лъжи.

Джордж кимна.

— Това трябва да е. Не разполагат с друго.

Тя се завъртя рязко и пое към двореца.

— Ще им покажа! — извика тя.

Джордж и аз се затичахме след нея.

— Какво ще им покажеш?

— Ана! — извиках аз. — Не прибързвай така!

— Прокрадвала съм се из този дворец като мишка, уплашена от собствената си сянка цели три месеца! — възкликна тя. — Ти ме посъветва да бъда мила. Бях мила! А сега ще се защитавам. Те провеждат тайни разпити, за да ме осъдят тайно! Ще ги накарам да проговорят! Няма да оставя една глутница старци, които никога не са ме понасяли, да ме осъждат. Ще им покажа!

Тя затича по поляната към портите на двореца. Джордж и аз замръзнахме за миг, после се обърнахме към другите.

— Продължавайте разходката си — казах аз объркано.

— Ние ще последваме кралицата — допълни Джордж.

Франсис протегна инстинктивно ръка, за да задържи Джордж до себе си.

— Всичко е наред — успокои го Джордж. — Но е по-добре да отида с нея.

Джордж и аз изтичахме по тревата и последвахме Ана в двореца. Нямаше я пред залата за аудиенции на краля и войникът на вратата ми каза, че не са я пуснали. Ние се озадачихме, спряхме се и се зачудихме къде ли можеше да е отишла, когато чухме стъпките й. Тя слизаше тичешком по стълбите и държеше на ръце принцеса Елизабет, която гукаше и се смееше, явно току-що взета от детската стая, загледана в проблясъците светлина, докато Ана тичаше с нея.

Докато тичаше, Ана разкопчаваше дрешката на детето. Тя кимна на войника, който разтвори вратите пред нея и тя влезе в залата за аудиенции, преди хората вътре да осъзнаят, че е при тях.

— В какво съм обвинена? — попита тя краля, прекрачвайки прага.

Той стана тромаво от почетното място на масата. Гневният тъмен поглед на Ана обиколи благородниците, които бяха насядали около него.

— Кой ще посмее да каже и една дума срещу мен в лицето ми?

— Ана — сепна се кралят.

Тя се обърна към него.

— Вие бълвате лъжи и злъч срещу мен — каза тя забързано. — Имам право на по-добро отношение. Аз ви бях добра съпруга и ви обичах повече от която и да е друга.

Той се облегна назад в масивния инкрустиран стол.

— Ана…