Другата Болейн

Подминаваха я и я пренебрегваха. С всеки изминал ден в стаята й имаше все по-малко дами. Макар да им се плащаше да бъдат придворни дами на кралицата, всички бяха в покоите на Джейн Сиймор. Единствените, които й останаха верни, бяха онези, които така или иначе не бяха добре дошли другаде: нашето семейство, Мадж Шелтън, леля Ана, дъщеря ми Катерина и аз. През някои дни единствените кавалери в покоите й бяха Джордж и неговият кръг от приятели: сър Франсис Уестън, сър Хенри Норис и сър Уилям Бреретън. Така че се движех в компанията точно на онези мъже, за които Уилям ме бе предупредил, но Ана нямаше други приятели. Ние играехме на карти или викахме музикантите, или ако сър Томас Уайът ни посещаваше, организирахме състезания по поезия, в които всеки мъж трябваше да напише по няколко реда от любовен сонет за най-красивата кралица на света; но в самите ни занимания се чувстваше някаква пустота, празно пространство на мястото на радостта. Ана чувстваше, че всичко й се изплъзва и не знаеше как да си го върне отново.

Към средата на март тя преглътна гордостта си и ме изпрати да повикам чичо ни.

— Не мога да дойда сега, имам малко работа. Можете да предадете на кралицата, че ще я посетя следобед.

— Не знаех, че някой може да каже на кралицата да чака — отбелязах аз.

Когато той дойде следобеда, Ана го поздрави без следа от неприязън и го придърпа към прозоречната ниша, за да могат да разговарят насаме. Аз бях достатъчно близо, за да ги чуя какво си приказват, макар никой от тях да не повишаваше тон над благовъзпитания шепот.

— Имам нужда от помощта ви срещу Сиймор — каза тя. — Трябва да се отърва от Джейн.

Той сви рамене със съжаление.

— Племеннице моя, вие никога не сте били така отзивчива към мен, както ми се е искало. Неотдавна дори ми отправихте обвинения пред самия крал. Ако вие престанете да бъдете кралица, не смятам, че можете отново да станете Хауърд.

— Аз произхождам както от семейство Болейн, така и от рода Хауърд — прошепна тя, поставила ръка на златното „Б“ на шията си.

— Има много момичета, които произхождат от рода Хауърд — каза той небрежно. — В имението на съпругата ми, херцогинята, в Ламбет, има поне половин дузина ваши братовчедки, всяка от които красива колкото вас, Мери или Мадж. Всички те са жизнени и с буйна кръв. Когато Хенри се отегчи от мекушавата си любимка, за него ще има момиче от Хауърд, което да стопли ложето му и винаги ще има следваща.

— Но аз съм кралицата! Не съм просто поредната придворна дама!

Той кимна.

— Ще ви направя предложение. Ако Джордж получи ордена на жартиерата, ще застана на ваша страна. Погрижете се да спечелите това отличие за семейството, и ще видим какво семейството ще може да направи за вас.

Тя се поколеба.

— Мога да му го издействам.

— Направете го — посъветва я чичо. — Ако можете да направите нещо добро за семейството, тогава можем да подновим съюза с вас и да ви защитаваме от враговете ви. Но този път трябва да помните кой е господарят, Ана.

Тя прехапа устна от негодувание, поклони му се и сведе глава.

На 23 април кралят удостои с ордена на жартиерата сър Николас Кару, приятел на семейство Сиймор, когото те бяха посочили. Брат ми Джордж беше пренебрегнат. Същата нощ на пиршеството, дадено в чест на отличените, чичо ми и сър Джон Сиймор седнаха един до друг, за да споделят трапезата с отбрани меса, и се разбираха чудесно.

На следващия ден Джейн Сиймор седеше с нас при кралицата като никога, така че кралските покои жужаха от насъбралите се до един придворни. Бяха извикали музикантите и щеше да има танци. Кралят не се очакваше, след като Ана го беше предизвикала на игра на карти, а той й беше отвърнал хладно, че е зает с други дела.

— Какво прави той? — попита тя Джордж, когато той й донесе отказа на краля.

— Не знам. Среща се с епископите. Среща се и с повечето лордове, приема ги един по един.

— Заради мен?

Нарочно нито един от двамата не поглеждаше към Джейн, която се беше превърнала в център на внимание в личните покои на кралицата.

— Не знам — каза Джордж унило. — Предполагам, че аз съм последният, който би узнал. Но той пита кои са мъжете, които те посещават ежедневно.

Ана погледна доста безучастно.

— Е, те всички ме посещават, нали аз съм кралицата.

— Споменават се определени имена — каза Джордж. — Сред тях са Хенри и Франсис.

Ана се разсмя.

— Хенри Норис дебне из целия двор за Мадж — тя се обърна и го видя наведен над рамото на Мадж, готов да й обърне страницата, докато тя пееше. — Сър Хенри! Елате тук, моля!

Норис каза нещо на Мадж, дойде при кралицата и падна на едно коляно с иронична галантност.

— Подчинявам се! — каза той.

— Време е да се ожените, сър Хенри — каза Ана с престорено суров глас. — Не може постоянно да се шляете из покоите ми и да ме злепоставяте. Трябва да направите предложение на Мадж, защото няма да позволя на дамите си да се държат непристойно.

Той се разсмя необуздано, явно го развеселяваше самата мисъл за примерната Мадж.

— Тя е само прикритие. Сърцето ми ме тегли към друга.

Ана поклати глава.