Другата Болейн

— Дори не съм го довършил — възрази Пърси. — Аз четях едва първия стих, а вие вече ме критикувате. „Красива лейди, от вашата ненавист ме боли…“

— Струва ми се доста добро за начало — казах аз обнадеждаващо. — А как ще продължите нататък, лорд Пърси?

— Определено не е добре за начало — обади се Джордж. — Да започнете ухажването с темата за ненавистта, е най-лошото начало, което може да ви хрумне. Едно нежно начало би звучало по-обещаващо.

— За една девойка от семейство Болейн нежното начало, без съмнение, ще се окаже твърде смущаващо — каза Уилям язвително. — Зависи от ухажора, разбира се. Все пак, като се замисля, нашият Пърси от Нортъмбърланд може да се надява на нежно встъпление.

Ана стрелна Уилям изпепеляващо и в погледа й се четеше нещо, което далеч не можеше да се определи като сестринска любов, но Хенри Пърси беше толкова погълнат от поемата си, че едва го чу.

— Продължава с един стих, който още не съм съчинил, а след него — „нещо си, нещо си… вашите стрели“.

— О! Да се римува с „боли“! — каза Джордж заядливо. — Мисля, че започвам да разбирам.

— Да, но в поемата ви трябва да има някаква идея, около която да се изгради — обясни Ана на Хенри Пърси. — Ако това е поема, посветена на вашата възлюбена, тогава трябва да я сравните с нещо, а след това да извъртите това сравнение, така че то да ви доведе до някакви остроумни заключения.

— Но как да стане? — попита Пърси. — Не мога да ви сравня с нищо. Вие сте си вие. С какво да ви сравнявам?

— О, колко мило! — похвали го Джордж. — Бих казал, Пърси, че сте по-добър в разговорите, отколкото с римите — ако бях на ваше място, бих паднал на коляно и бих й шепнал на ухо. Ако се придържате към прозата, ще пожънете истински успех.

Пърси се ухили и взе ръката на Ана.

— „Звезди греят в нощта“ — каза той.

— „Нещо си, нещо си страстта“ — бързо додаде Ана.

— Хайде да пийнем вино — предложи Уилям. — Не съм сигурен дали мога да се справя с този остроумен разговор. Кой иска да играе с мен на зарове?

— Аз ще играя — каза Джордж, преди Уилям да е успял да ме предизвика. — Какъв ще е залогът?

— О, няколко крони — каза Уилям. — Не ми харесва мисълта да сте мой противник в игрите на комар с големи залози, Болейн.

— Както и в някои други неща — отвърна му брат ми любезно. — Особено при положение, че лорд Пърси е готов да посвети някой войнишки стих на нашия двубой.

— Не смятам, че „нещо си, нещо си“ звучи особено войнствено — отбеляза Ана. — Той обича да го вмъква във всички свои стихове.

— Аз съм новак — каза Пърси с достойнство. — Новак съм както в любовта, така и в поезията, а вие се отнасяте към мен жестоко. Моят стих: „Красива лейди, от вашата ненавист ме боли…“ напълно отговаря на реалността.

Ана се разсмя и му подаде ръката си за целувка. Уилям извади два зара и ги хвърли на масата. Аз му налях чаша вино и я оставих до него. Почувствах някаква странна утеха в това, че го обслужвам, докато кралят беше в леглото със съпругата си в съседната стая. Чувствах се изместена и не знаех нищо по-добро от това да си остана там, където ме бяха сложили.

Играхме до полунощ, но кралят още не излизаше.

— Какво мислите? — Уилям попита Джордж. — Ако той смята да прекара нощта при нея, вероятно можем и ние да си лягаме.

— Лягаме си — каза Ана с решителен глас и протегна ръка към мен, без да търпи някакви възражения.

— Толкова скоро? — запита я Пърси. — Но звездите светят през нощта.

— Ала на сутринта избледняват — отвърна Ана. — Тази звезда има нужда да потъне в мрака.

Аз станах да тръгна с нея. Съпругът ми ме погледна бързо.

— Целунете ме за лека нощ, съпруго — нареди ми той.

Аз се поколебах, но после прекосих стаята. Той очакваше хладна целувка по бузата, но вместо това, аз се наведох и го целунах по устните. Почувствах как той отвърна на докосването ми.

— Лека нощ, съпруже. Желая ви лека нощ и весела Коледа.

— Лека нощ, съпруго моя. Леглото ми щеше да е по-топло тази нощ, ако вие можехте да го споделите с мен.

Аз кимнах. Нямаше какво да му отговоря. Погледът ми неволно се плъзна към затворената врата на стаята на кралицата, зад която мъжът, когото обожавах, спеше в прегръдките на жена си.

— Може би накрая всеки ще се върне при жена си — каза Уилям тихо.

— Със сигурност — каза Джордж весело, като обираше печалбата си от масата и я слагаше в шапката си, откъдето пък отиваше в джоба му. — При това, ще бъдем погребани до тях, независимо какви са били предпочитанията ни приживе. Помислете си само каква съдба — да се превърнеш в прах до Джейн Паркър.

Даже Уилям се засмя.

— Кога ще е събитието? — попита Пърси. — Кога ще настъпи щастливият сватбен ден?

— Някъде към края на лятото. Ако мога да сдържа нетърпението си до тогава.

— Тя ще ви донесе добра зестра — отбеляза Уилям.

— О, кой го е грижа! — възкликна Пърси. — Всичко е любов.

— И това го казва един от най-богатите мъже в кралството — отбеляза брат ми сухо.

Ана протегна ръката си към Пърси.

— Не обръщайте внимание, милорд. Съгласна съм с вас. Любовта е всичко. Или поне аз така мисля.

— Не, не мислиш — казах аз веднага след като вратата зад нас се затвори.

Ана ми се усмихна сдържано.