Другата Болейн

Колите с продуктите за обяда дойдоха и слугите опънаха малка шатра за петдесет души — само за любимците на краля, а за останалите имаше пейки и столове. Когато кралицата пристигна на бавно пристъпващия си кон, тя ме видя настанена от лявата страна на краля, коронована с летни цветя.

През следващия месец Англия най-сетне обяви война на Франция, и това беше официално оповестено. Испанският император Карлос с въоръжена до зъби армия, се вряза като копие право в сърцето на Франция; в това време английската армия, в съюз с неговата, тръгна в поход от английската крепост Кале, и се насочи на юг, по пътя за Париж.

Дворът остана близо до Лондон, в нетърпеливо очакване на известия, но тогава лятната чума нападна града и Хенри, който винаги се боеше от болести, заповяда лятното пренасяне на двора да започне час по-скоро. Изглеждаше така, сякаш бягахме, а не просто се местехме в Хамптън Корт. Кралят заповяда всичката храна да се доставя от съседно графство, и нищо да не идва от Лондон. Той забрани на търговците на едро и дребно, както и на занаятчиите да прииждат в двора от гнездото на заразата — столицата.

Новините от Франция бяха добри, а тези от столицата — лоши. Кардинал Уолси организира заминаването на двора на юг и гостуването му в големите имения на благородниците, които трябваше да организират маскени балове, вечери, лов, пикници и турнири. Хенри се веселеше като момче, радваше се на всичко, край което минеше. Всеки благородник по пътя трябваше да бъде домакин на краля и да се преструва, че това е невъобразима радост за него, а не повод за разорителни разходи. Кралицата яздеше редом с краля през красивите извънградски земи, но когато се почувстваше изморена, тя се качваше на носилка и въпреки че кралят понякога ме викаше вечер при себе си, през деня той беше грижовен и внимателен с нея. Братовчед й беше единственият съюзник на английската армия в Европа и приятелството на семейството й обещаваше победа на английските войски. Въпреки това, кралица Катерина беше за него повече от най-обикновен съюзник по време на война. Все пак, колкото и да се нравех на Хенри, той си оставаше нейното момче — нейното прекрасно, разглезено, златно момче. Той можеше да вика в покоите си мен или някое друго момиче, но това не всяваше смут в спокойните, топли отношения между двамата, които се бяха зародили преди много време, от нейната способност да обича този мъж — по-глуповат от нея, по-себичен и съвсем не в същата степен крал, в каквато самата тя беше кралица.

Зимата на 1522

Кралят се настани с двора си в Гринич за Коледа и по време на дванайсетте празнични дни14 се наслаждавахме на най-разточителни и разкошни забави и празненства. Имаше специален дворцов служител, който отговаряше за коледните увеселения — сър Уилям Армитидж. Той имаше задачата всяка сутрин да предлага нови забавления. Ежедневната програма, която ни предлагаше, беше една възхитителна последователност от някакво утринно занимание — да наблюдаваме състезание с лодки, турнир или стрелба, бой между куче и мечка или просто между кучета, бой с петли или представления на пътуващи акробати и факири, гълтащи огън. Следваше обилен обяд с хубаво вино и пиво, и във всеки един от онези дни ни поднасяха красив пудинг с марципан, изваян така изкусно, сякаш бе истинско произведение на изкуството. Следобедът беше отреден за някакво забавление: пиеси или беседи, маскени балове или танци. Всеки от нас имаше роля, която трябваше да играе, всеки имаше и костюм, а от нас се искаше да сме възможно най-весели, защото тази зима кралят бе в настроение за развлечения и смях, а кралицата беше винаги усмихната.

Незавършеният военен поход срещу Франция беше спрян поради лошите зимни условия, но всекиму бе известно, че с идването на пролетта битките щяха да се подновят — Англия и Испания щяха да нападнат с обединени сили своя общ враг. По време на коледните празници кралят и кралицата на Англия бяха единни във всеки смисъл на думата и веднъж седмично, без да пропуска, кралят вечеряше сам с нея и прекарваше нощта в леглото й.

Всички останали вечери обаче, също без да пропуска, Джордж почукваше на вратата ми и казваше „Той иска да отидеш“, а аз се втурвах към своята любов, краля.

Никога не оставах през цялата нощ. В Гринич за Коледа бяха поканени много посланици от цяла Европа и кралят не искаше да покаже с нищо пренебрежително отношение към кралицата. Особено важен беше испанският посланик, който бе стриктен в изискванията си за спазване на етикецията и беше близък приятел на кралицата. Тъй като му беше известна ролята, която изпълнявах в двора, аз не му се понравих; но и аз самата не бих била особено очарована от някоя изненадваща среща с него в коридора, когато излизах поруменяла и разчорлена от покоите на краля. Много по-добре беше за мен да се измъкна от топлото кралско ложе и да се върна бързо в стаята си, придружена от прозяващия се Джордж, часове преди посланикът да се появи за утринната литургия.