Другата Болейн

— Ето там! — извиках аз. В края на оградения от дървета път, който се откриваше пред нас, аз видях очертанията на едър елен, прилепил в бесен бяг рогата към гърба си, за да се спаси от преследвачите си. Само след миг хрътките бяха по петите му, почти безшумно — само понякога някоя излайваше радостно. Те се изгубиха в гъсталака, а ние дръпнахме юздите на конете и зачакахме. Ловците се спуснаха стремително напред, далеч от мястото на преследването, кръстосвайки и гората и малките пътечки с надеждата, че еленът може да изскочи на някоя от тях в опитите си да избяга. Внезапно един от тях застана изправен на стремената и наду призивно рога си. Конят ми се изправи на задните си крака от възбуда и обърна тялото си към него. Вкопчих се не особено грациозно за лъка на седлото, сграбчих с другата ръка гривата на коня и вече не ме интересуваше как изглеждам, най-важното беше да не падна назад в калта.

Еленът се измъкна и отново побягна с все сили, за да спаси живота си, мина през пустеещата, необработена земя в края на гората, която го изведе на поляните, напоявани от прииждащите реки. Хрътките веднага се втурнаха по петите му, заедно с конете, които препуснаха в бесен галоп. Навред се носеше грохотът на конски копита. Аз присвих очи — срещу мен се бяха разлетели пръски кал; сниших тяло, долепих го към гърба на кобилата и я пришпорих. Усетих, че шапката ми падна от главата, после пред мен изникна жив плет, осеян с бели цветчета. Почувствах как яката задница на Джесмънд се надигна под мен, с един голям скок тя се озова от другия край и отново запрепуска в галоп. Кралят беше пред мен, съсредоточен върху елена, който беше набрал преднина. Усещах как косата ми се разпиляваше на вълни и се освобождаваше от фибите по нея и се разсмях диво, усещах с цялото си същество как вятърът биеше лицето ми. Когато долови смеха ми, Джесмънд наостри уши. Наближихме друг плет, зад който минаваше мръсен малък канал. Кобилата също го видя и се спря само за миг, после полетя и скочи умело като котка: и четирите й крака се вдигнаха във въздуха, за да преодолеят препятствието. Аз вдъхнах аромата на смачканите орлови нокти, които се бяха разхвърчали при удара на копитата по горната част на живия плет, и ние се понесохме отново напред. Някъде пред нас се мяркаше еленът като малка кафява точица. Той се хвърли в реката и заплува енергично към другия й край. Водачът наду отчаяно рога, призовавайки хрътките да се върнат при него и да тръгнат по крайречието, за да тичат успоредно с дивеча, така че, когато излезе, да успеят да го притиснат. Ала те бяха твърде възбудени, за да го чуят. Мъжете, чието задължение беше да направляват кучетата, се спуснаха да ги догонят, но половината от глутницата бяха вече във водата, по следите на елена, други бяха отнесени от силното течение, но всички бяха безпомощни в дълбоките води. Хенри дръпна повода на коня си и спря да види как щеше да приключи цялата тази бъркотия.

Безпокоях се, че може да се ядоса, но той отметна назад глава и се разсмя, сякаш развеселен от хитроумието на елена.

— Бягай тогава — провикна се той след него. — Мога да ям еленско, без да се налага да те готвя! Имам цели килери, пълни с еленско!

Всички се разсмяха в отговор, сякаш кралят бе казал някоя невероятно остроумна шега, и аз осъзнах, че всички са се бояли да не би несполучливият лов да помрачи настроението му. Погледът ми пробягваше от едно усмихнато и вече доволно лице към друго, и за момент през главата ми премина мисълта, че всички ние бяхме истински глупаци, щом допускахме настроението на един-единствен човек да влияе на нашето. Но тогава той ми се усмихна и аз разбрах, че поне аз нямах друг избор.

Той огледа опръсканото ми с кал лице и разрошената ми коса.

— Приличате ми на селска прислужница — каза той, и всеки можеше да долови страстта в гласа му.

Изхлузих ръкавицата от едната си ръка, опитах се да развържа един възел в косите си и да ги отметна назад, но беше безполезно. Усмихнах му се едва забележимо, за да покажа, че съм чула грубия му намек, но все пак отказвах да му обърна внимание.

— О, тихо — промълвих аз нежно. Зад напрегнатото му лице аз мярнах Джейн Паркър, която изведнъж започна да преглъща с усилие, като че ли беше глътнала конска муха. Явно беше разбрала, че вече ще е по-добре да внимава с поведението си пред нас, членовете на семейство Болейн.

Хенри скочи от коня си, хвърли юздите на коняря си и дойде до главата на моя кон.

— Ще слезете ли при мен? — попита той с приканващ и топъл глас.

Аз отметнах коляното си от лъка на седлото и оставих тялото си да се плъзне от едната страна на коня право в обятията му. Той ме хвана и ме изправи на крака, но не ме пусна. Пред очите на целия двор, кралят ме целуна първо по едната буза, сетне и по другата.

— Коронясвам ви за Кралица на лова.

— Хайде да й сложим корона от цветя — предложи Ана.

— Хайде! — на Хенри тази идея се понрави и след миг половината двор плетеше гирлянди от орлови нокти. Така аз получих корона от опияняващо ароматни цветя, с която да окича разрошените си тъмноруси коси.