Другата Болейн

Хенри направи знак на корабостроителя, който беше на подиума. Човекът викна на един мъж на кея и последният се затича насам. Хенри ми помогна да сляза по стълбата, аз седнах на един куп прясно нарязани дъски и младият мъж в домашно плетена връхна дреха започна да скицира лицето ми.

— Какво ще правите с рисунката? — попитах с любопитство, опитвайки се да стоя неподвижна и да съхраня усмивката на лицето си.

— Почакайте и ще видите.

Художникът остави хартията настрана.

— Това е достатъчно.

Хенри ми подаде ръка и ми помогна да се изправя.

— В такъв случай, мила, нека се връщаме вкъщи за обяд. Ще ви преведа през крайречните ливади — приятно е да се галопира по тях до замъка.

Конярите разхождаха конете наоколо, за да не се простудят. Хенри ме качи на седлото и се качи на собствения си кон. Погледна през рамо, за да се увери, че всички бяха готови. Лорд Пърси пристягаше подпруга на Ана. Тя погледна надолу към него с ленива предизвикателна усмивка. След това ние се отправихме към Гринич под зимното небе, което слънцето оцветяваше в кремави и жълтеникави краски.

Коледното пиршество продължи цял ден и аз бях сигурна, че Хенри ще ме извика през нощта. Ала вместо това той обяви, че ще отиде при кралицата, а аз бях сред дамите, които трябваше да й правят компания, докато той пиеше с приятели, преди да се отправи към нейните покои.

Ана ми подаде една наполовина ушита риза и седна на разстланата фуста на роклята ми, така че да не мога да се изправя, без нейно позволение.

— О, я ме остави — промърморих аз.

— Ще изтрия това нещастно изражение от лицето ти — изсъска тя. — Ший така, сякаш това занимание ти доставя удоволствие. Никой мъж няма да те пожелае такава намусена, все едно, че си мечка стръвница, готова за бой.

— Но пък да прекара точно Коледа с нея…

Ана кимна.

— А искаш ли да узнаеш защо?

— Да.

— Някаква просякиня, която гадае на въглени, му казала, че тази нощ той щял да й направи син. Надява се кралицата да роди през есента. Господи, какви глупаци са мъжете.

— Гадателка на въглени ли?

— Да. Предсказала му, че ще има син, ако остави всички други жени. Няма нужда да питаш кой й е платил.

— Какво искаш да кажеш?

— Не се съмнявам, че ако я разтърсим здравата и я обърнем с главата надолу, от нея ще изпадне някоя Сийморова жълтица. Но вече е твърде късно за това. Тя успя да ни навреди. Той ще е при кралицата тази нощ и ще бъде там всяка една нощ от дванайсетдневните коледни празници. Така че трябва да направиш всичко възможно да му напомняш какво изпуска всеки път, щом мине край теб.

Аз наведох глава ниско над работата си. Наблюдавайки ме, Ана видя как една сълза падна на поръбения край на ризата и как след това я размазах с пръст.

— Малка глупачка — каза тя грубо. — Ще си го върнеш обратно.

— Омразна ми е мисълта, че той ще лежи до нея — прошепнах. — Чудя се, дали и нея нарича „сладка моя“?

— Вероятно — каза Ана безсърдечно. — Повечето мъже нямат достатъчно въображение, за да измислят нещо по-различно. Но с нея той просто ще изпълнява дълга си, а в същото време ще се оглежда наоколо; и ако пак успееш да хванеш окото му и му се усмихваш, той ще избере отново теб.

— Но как да се усмихвам, когато сърцето ми се къса?

Ана се изкикоти.

— О, ти си кралица в разиграването на трагедии! Трябва да се усмихваш, когато сърцето ти се къса, защото си жена, придворна дама и си от рода Хауърд. Това са трите причини, които те правят способна да бъдеш най-измамното същество на Божията земя. А сега — шшт, ето го и него.

Първи влезе Джордж, усмихна ми се и отиде да коленичи в нозете на кралицата. Лицето й се разкраси, тя поруменя от удоволствие, че кралят идваше при нея. Хенри влезе втори, със съпруга ми Уилям, а ръката му лежеше на рамото на лорд Пърси. Той мина край мен и само ми кимна, въпреки че аз и Ана се изправихме, когато го видяхме да влиза, и се поклонихме ниско. Отиде направо при кралицата, целуна я по устните и без излишни церемонии я отведе в стаята й. Прислужничките й влязоха след нея и скоро след това пак излязоха, затваряйки вратите след себе си. Останалите безмълвно чакахме отвън.

Уилям се огледа и ми се усмихна.

— Е, добра среща, примерна съпруго! — каза ми той добродушно. — Смяташ ли, че дълго ще се задържиш в покоите, които сега обитаваш? Или би предпочела отново мен за другар в леглото?

— Това ще зависи от заповедите на кралицата и на чичо ни — каза Джордж безпристрастно. Ръката му се приплъзна надолу, до мястото, където обикновено висеше мечът му. — Мериан не може да решава сама, както знаеш.

Уилям не отговори на предизвикателството. Той ме погледна унило.

— Спокойно, Джордж — каза той. — Няма нужда да ми обясняваш всичко това. Имах достатъчно време, за да разбера.

Аз се огледах. Видях, че лорд Пърси беше отвел Ана в една от нишите на стаята и тя се смееше предизвикателно на нещо, което той й говореше. Тя видя, че я гледам и каза по-високо:

— Лорд Пърси пише сонети за мен, Мери. Кажи му, че не умее да спазва метриката.