Другата Болейн

— Това се отнасяше до теб — заяви тя. — Аз не бих живяла като теб. Ти винаги правеше каквото ти наредят, омъжи се за когото ти казаха, преспа с онзи, с когото ти заповядаха. Аз не съм като теб. Сама избирам пътя си.

— И аз можех да избера сама пътя си.

Ана се усмихна невярващо.

— Тогава бих се върнала в Хевър и бих заживяла там — казах аз. — Не бих стояла в двора. Ако ме отблъснат, бих отишла в Хевър. На това поне винаги мога да разчитам.

Вратите на стаята на кралицата се отвориха и аз погледнах към прислужничките, които влачеха чаршафите от леглото на кралицата.

— За втори път тази седмица заповядва да ги сменяме — заяви една от тях с раздразнение.

Ана и аз се спогледахме.

— Има ли петна по тях? — попита Ана настойчиво.

Прислужницата я погледна нахално.

— По чаршафите на кралицата ли? — попита тя. — Искате да ви покажа личното спално бельо на кралицата?

Дългите пръсти на Ана се мушнаха в кесията й и една сребърна монета премина от нейната ръка в тази на момичето. С победоносно изражение на лицето прислужничката пъхна монетата в джоба си.

— Няма нито петънце — каза тя.

Ана замълча, а аз отидох да държа вратата на двете жени.

— Благодаря — каза втората, удивена от моето учтиво отношение към прислугата. Тя ми кимна. — Просмукани са от пот, бедната жена! — промълви тя тихо.

— Какво? — попитах. Не вярвах на ушите си. Тя ми беше дала сведения, за които всеки френски шпионин би платил кралска цена, и които всеки копнееше да получи. — Искате да кажете, че кралицата страда от нощно потене? Че вече е настъпил този нов етап от живота й?

— Ако още не е, то това ще стане много скоро — каза прислужничката. — Горката ни господарка.

Намерих баща си с Джордж в голямата зала, доближили глави, докато слугите сновяха около тях, нареждаха огромните маси и ги слагаха на магарета. Той ми направи знак да отида при тях.

— Татко — казах аз и му се поклоних.

Той ме целуна хладно по челото.

— Дъще — обърна се той към мен, — искали сте да ме видите?

За миг ме побиха тръпки и аз се запитах дали той помнеше името ми.

— Кралицата не очаква дете — казах му аз. — Месечният й цикъл започна от днес. Причината да пропусне предишните, се крие в напредналата й възраст.

— Слава на Бога! — възкликна ликуващо Джордж. — Залагам една златна крона, че е точно така. Това се казва добра новина.

— Най-добрата — каза баща ми. — Най-добрата за нас и най-лошата за Англия. Съобщила ли е на краля?

Поклатих отрицателно глава.

— Кървенето започна следобед, тя още не се е срещала с него.

Баща ми кимна.

— Значи, научихме добрата новина преди него. Знае ли я някой друг?

Свих рамене.

— Прислужничките, които й сменяха чаршафите, а значи и всички, които им плащат. Уолси, предполагам. Французите също може да са купили някоя прислужница.

— Тогава трябва да побързаме, ако искаме да сме първите, които ще му съобщят. Да го направя ли аз?

Джордж поклати глава.

— Твърде е лично — каза той. — Какво ще кажете за Мери?

— Така тя ще бъде първата, която той вижда в момента на най-силното си разочарование — размишляваше баща ми. — По-добре не.

— Тогава Ана — предложи Джордж. — Трябва да е някой от нас, за да му напомни за Мери.

— Ана може да го направи — съгласи се баща ми. — Тя може да отклони и пор, тръгнал по миши следи.

— Тя е в градината — реших да помогна. — На стрелбището.

Тримата излязохме от голямата зала навън, под ярката светлина на пролетното слънце. Студеният вятър люлееше минзухарите и те разклащаха главичките си. На стрелбището се виждаше малка групичка придворни, сред които бе и Ана. Тя пристъпи напред, прицели се, опъна тетивата и ние чухме издрънчаване и тъпия звук от попадането на стрелата точно в целта. Останалите вяло изръкопляскаха. Хенри Пърси закрачи към мишената, измъкна стрелата на Ана и я сложи в собствения си колчан, все едно имаше намерение да я запази за себе си.

Ана се смееше, протегнала ръка за стрелата си, когато се огледа и ни видя. Тя веднага се откъсна от компанията и дойде при нас.

— Татко.

— Ана — той я целуна по-нежно, отколкото беше целунал мен.

— Месечният цикъл на кралицата е започнал — обяви Джордж безцеремонно. — Смятаме, че ти трябва да го съобщиш на краля.

— Аз, а не Мери?

— Това може да му се стори долнопробно от нейна страна — каза баща ми. — Не бива да си я представи как разменя клюки с прислугата, докато гледа как изхвърлят нощните гърнета.

За момент помислих, че Ана ще каже, че също не иска да изглежда долнопробно, но тя само сви рамене. Знаеше, че да служиш на интересите на семейство Хауърд имаше своята цена.

— И направи всичко възможно Мери да не се изличи от съзнанието му — добави баща ми. — Когато той се обърне срещу кралицата, Мери трябва да е тази, която да го сграбчи.

Ана кимна.

— Разбира се — потвърди тя. Само аз можех да доловя остротата в тона й. — Мери е на първо място.