Другата Болейн

— Съжалявам, ваше величество — каза кралицата с присъщото й неподражаемо достойнство. — Исках да избера по-подходящ момент от настоящия, за да обсъдя това с вас.

— Трябваше да изберете по-ранен момент — поправи я той. — Но след като не се чувствате добре, то аз ви предлагам да освободите придворните си и да останете сама.

Тези, които първи разбраха какво се случва, започнаха да шушукат със съседите си. Ала повечето от тях стояха, вперили погледи в краля, чието настроение беше помръкнало така внезапно, и в кралицата, която понасяше последствията от това търпеливо и с пребледняло лице.

Хенри се завъртя на пета и щракна с пръсти на приближените си да го последват — Джордж, Хенри, Уилям, Чарлс, Франсис — сякаш викаше кучетата си, и излезе от покоите на кралицата, без да продума повече. Забелязах със задоволство, че от всички тях брат ми й се поклони най-ниско. Тя ги остави да си тръгнат, без да проговори и се отправи към стаята си.

Свирнята на музикантите звучеше все по-фалшиво, докато накрая звуците заглъхнаха и те се заоглеждаха в очакване на нови заповеди.

— О, тръгвайте си вече — казах аз внезапно и нетърпеливо. — Не виждате ли, че няма да има повече песни и танци тази вечер? Никой тук не се нуждае от музиката ви. За Бога, никой не иска да танцува.

Джейн Паркър ме погледна озадачено.

— А аз смятах, че именно на вас ви е до забавления. Кралят се скара с кралицата, а вие очаквате всеки момент да ви вдигнат от канавката като натъртена праскова.

— Аз пък смятах, че вие имате достатъчно здрав разум, за да си позволите подобно изказване — каза Ана без заобикалки. — Как само говорите на бъдещата си зълва! По-добре внимавайте, защото може да не се окажете добре дошла в нашето семейство.

Джейн не отстъпи пред Ана.

— Няма как годежът да бъде развален. Все едно, че вече сме венчани с Джордж. Предстои единствено да се уточни датата. Можете да ме приемате или да ме мразите, мистрес Ана. Ала не можете да ме отблъснете. Обрекли сме се пред свидетели.

— О, какво значение има това! — извиках аз. — Какво значение има каквото и да било! — аз се извърнах и побягнах към стаята си. Ана тръгна след мен.

— Какво има? — попита тя делово. — Ядосан ли ни е кралят?

— Не, въпреки че трябваше да бъде, защото ние извършихме подлост, като му разкрихме тайната на кралицата.

— Ох, ах! — каза Ана, без капчица съчувствие. — И все пак, той нали не ни се разсърди?

— Не, но е наскърбен.

Ана се доближи до вратата.

— Къде отиваш? — попитах.

— Да заръчам да донесат вода — каза тя. — Ще се миеш.

— О, Ана — казах аз раздразнено. — Той току-що получи най-ужасната вест в живота си. И е в най-лошо настроение. Едва ли ще ме извика тази вечер. Ще се измия утре, ако трябва.

Ана поклати глава.

— Няма да рискуваме — отвърна тя. — Ще се измиеш тази вечер.

Тя сбърка, но само е един ден. На следващия ден кралицата остана сама в стаята си, заобиколена само от придворните си дами, а аз вечерях в отделна стая с брат си, с приятелите му и с краля. Беше една много, много весела вечер с музика, танци и игри на карти. И същата вечер отново се озовах в леглото на краля.

Този път аз и Хенри бяхме наистина неразделни. Дворът знаеше, че сме любовници, кралицата знаеше; хората от простолюдието, които идваха да ни гледат по време на вечеря, също знаеха. Носех подарената ми от него златна гривна на китката си, яздех неговия ловен кон, когато препускахме на лов след кучетата. Имах диамантени обици и три нови рокли, едната от брокат със златни нишки. А една сутрин в леглото той ми каза:

— Никога ли не сте се чудили какво стана с онази рисунка, която помолих да ви направят при корабостроителницата?

— Съвсем бях забравила за това.

— Елате тук и ме целунете — тогава ще ви кажа защо ми беше тази рисунка — каза Хенри лениво.

Той се изтегна на възглавниците на ложето си. Вече беше късна утрин, но завеските на леглото ни скриваха от погледите на прислужниците, които влизаха да разпалят огъня, да му донесат вода, или да изхвърлят нощното гърне. Аз припълзях към него, опрях закръглените си гърди на неговите, които излъчваха топлина, и оставих косата ми да се спусне напред като завеса от злато и бронз. Устата ми се сля с неговата, вдъхнах възбуждащото ухание на брадата му, почувствах как мъхът около устните му ме бодеше леко, притиснах устните си още повече към неговите, чух изпълнения му с желание стон, и го целунах силно.

Вдигнах глава и му се усмихнах, загледана в очите му.

— Ето и вашата целувка — прошепнах гърлено, като усетих как и моето желание се надига, заедно с неговото. — Защо заповядахте на художника да ме нарисува?

— Ще ви покажа — обеща ми той. — След утринната служба. Ще яздим до реката и ще видите новия ми кораб, както и своя лик.

— Готов ли е корабът? — попитах аз. Нямах никакво желание да се отделям от него, но той бе отметнал завивките и аз бях готова да стана.