Другата Болейн

Страхувах се да заема нейното място на церемонията по спускане на най-новия и голям кораб, който беше строен досега. Но разбира се, тази задача се падаше на мен. Как можеше тя да пусне във вода кораб, носещ моето име?

Той отхвърли тази възможност така, сякаш не са били съпруг и съпруга цели тринадесет години.

— Не — отвърна ми той кратко. — Няма да е кралицата. Ще бъдете вие.

Намерих сили да се усмихна, като се надявах радостта ми да изглежда достатъчно убедителна и че успявах да прикрия чувството си на ужас от това, че отивах твърде далеч, твърде бързо и че краят на този път нямаше да се ознаменува с онази безгрижна радост, която бликаше от нас тази сутрин; там дебнеше нещо тъмно и страшно. Защото докато яздехме и пеехме фалшиво заедно, това все още не ни определяше като любовник и любовница. Ако името ми останеше на този кораб и ако аз го пуснех във вода, това бе все едно да ме провъзгласят официално за съперница на кралицата. Така щях да стана враг на испанския посланик и на цялото кралство Испания. Щях да бъда силна фигура в двора и опасен враг на семейство Сиймор. Колкото повече нарастваше благоволението на краля, толкова повече опасности започваха да ме грозят. А аз бях едва петнадесетгодишно момиче. Все още не се бях посветила на стремежи и амбиции. Сякаш отгатнала моя протест, Ана изникна до мен.

— Правите огромна чест на сестра ми, сир — каза тя спокойно. — Това е най-изисканият кораб, прекрасен като жената, на която сте го нарекли, а в същото време силен и могъщ — като самия вас. Нека Бог да го благослови и да го прати срещу враговете ни, които и да бъдат те.

Хенри отвърна с усмивка на комплимента.

— На този кораб трябва да му върви — каза той. — С такова ангелско лице, което да го води.

— Смятате ли, че ще влезе в бой с французите тази година? — попита Джордж, който хвана ръката ми и незабелязано от другите стисна пръстите ми, за да ми припомни, че трябва да се върна към задълженията си на придворна дама.

Хенри кимна и лицето му доби мрачно изражение.

— Без съмнение — отговори той. — А ако испанският император се придвижва съобразно моите прогнози, ще изпълним това, което сме планирали — ние ще атакуваме Франция от север, докато той ще щурмува от юг; така ще обуздаем арогантността на Франсоа. Ще започнем бойните действия през лятото, решението е взето.

— Ако можем да се осланяме на испанците — отбеляза Ана с подкупващ тон.

Лицето на Хенри потъмня.

— Те са тези, които се нуждаят повече от нас — заяви той. — Най-добре ще е Карлос да не забравя това. Не става въпрос за семейни или кръвни връзки. Ако кралицата бъде недоволна от мен по една или друга причина, тя трябва да си спомни, че първо е кралица на Англия, и едва на второ място испанска принеса. Тя е длъжна да поставя лоялността си към мен над всичко останало.

Ана кимна.

— Бих се чувствала ужасно, ако трябваше да се разкъсвам така — каза тя. — Благодаря на Бога, че ние, семейство Болейн, сме англичани от главата до петите.

— Независимо от френските ви рокли — каза Хенри, внезапно развеселен.

Ана му се усмихна в отговор.

— Роклята си е рокля — заяви тя. — Като жълтата кадифена рокля на Мери. В същото време вие трябва най-добре да знаете, че под нея бие сърцето на вярна поданица, чиято преданост е непоклатима.

При тези нейни думи той се обърна към мен, усмихна ми се, и аз вдигнах поглед към него.

— Удоволствие е за мен да възнаградя човек с такова сърце — каза той.

Усетих, че в очите ми напират сълзи и се опитах да ги сдържа, без той да забележи, но една от тях блесна на миглите ми. Хенри се наведе и я целуна.

— Сладко мое момиче — промълви той нежно. — Малка моя английска роза.

Целият двор се беше събрал да пусне на вода кораба „Мери Болейн“, с изключение на кралицата, която се извини с неразположение. Но испанският пратеник беше там, за да гледа пускането на съда във вода и каквито и възражения да имаше относно името на кораба, ги пазеше за себе си.

Баща ми се възмущаваше бясно, макар и само вътрешно, от мен и от краля. Оказа се, че огромната чест, която беше оказана на мен и на семейството ми, има своята цена. Крал Хенри проявяваше изкусност в подобни дела. Когато чичо ми и баща ми му благодариха за комплимента, който им беше сторил кралят, избирайки името на рода ни, той на свой ред им благодари за приноса, който, уверен беше, щеше да им се прииска да направят за съоръжаването на кораба, който пък щеше да допринесе за прославянето на името Болейн нашир и надлъж по моретата.

— Ето че залогът се вдига — каза Джордж весело, наблюдавайки как корабът се приплъзва по стапелите към солените води на Темза.

— Нима е възможно да се вдигне още? — попитах аз с усмивка. — Животът ми е заложен на карта.

Работниците от корабостроителницата, подпийнали след безплатната бира, започнаха да махат с шапки и да ни поздравяват. Ана се усмихна и им махна в отговор. Джордж ми се усмихна кисело. Вятърът се заигра с перото на шапката му и разроши тъмните му къдри.