Другата Болейн

— Надявам се скоро да се почувствате по-добре, мистрес Кери — каза тя с приветлив глас. — Може би е най-добре да се оттеглите в покоите си.

— Струва ми се, че й прилоша от глад — намеси се Джордж светкавично. — Ще позволите ли да се присъедини към нас на вечерята?

Ана пристъпи напред:

— Кралят я изплаши, когато свали маската си. Никой не предполагаше и за миг, че това може да сте вие, ваше величество!

Кралят се засмя от удоволствие и придворните се разсмяха след него. Единствено на кралицата не убягна ловкостта, с която ние тримата обърнахме така ситуацията, че аз щях все пак да присъствам на вечерята, независимо от нейното изрично желание. Тя разбра каква сила се крие у нас тримата. Аз не бях някаква безпомощна Беси Блаунт; аз бях Болейн, а семейство Болейн умееха да се подкрепят.

— Тогава елате да вечеряте с нас, Мери — каза тя. Думите й изказваха покана, но бяха лишени от топлота.

Всеки сядаше, където намери за добре, рицарите от „Шато Вер“ се бяха смесили с дамите и седяха около масата, без да следват строго определен ред. Както подобаваше на домакин, кардинал Уолси се бе разположил срещу краля и кралицата, на третото по важност място на масата, а останалите насядахме както ни беше угодно. Джордж ме настани до себе си, Ана покани съпруга ми на мястото до нея, като се стремеше да го забавлява; а кралят, седнал право срещу мен, ме гледаше неотклонно, докато аз упорито отбягвах погледа му. Отдясно на Ана беше Хенри Пърси, граф Нортъмбърланд, а от другата страна на Джордж бе Джейн Паркър, която ме гледаше, без да отклони погледа си, сякаш се опитваше да проумее каква ли е формулата, правеща една девойка привлекателна.

Аз ядох съвсем малко, въпреки че масата бе отрупана с пайове и сладкиши, месни деликатеси и дивеч. Взех си малко от салатата — любимото блюдо на кралицата — и пих вино, разредено с вода. Баща ми се присъедини към угощението и седна до майка ми, която припряно му зашепна нещо на ухо и видях как той ме заоглежда, като коняр, наел се да определи цената на младо жребче. Вдигнех ли очи, срещах тези на краля, а извърнех ли поглед настрани, още чувствах как погледът му пари лицето ми.

Когато се навечеряхме, кардиналът предложи да се преместим в залата, за да послушаме музика. Ана вървеше редом с мен и ме водеше надолу по стълбите, така че когато кралят пристигна, двете вече седяхме на една скамейка край стената. Беше съвсем естествено той да спре до мен и да ме попита как се чувствам. Естествено беше и ние с Ана да станем, когато той се изправи пред нас, а за него — да се разположи на свободната скамейка до нас. Ана се отдалечи, като си бъбреше с Хенри Пърси, скривайки мен и краля от очите на придворните, и най-вече от проницателния взор на кралица Катерина. Баща ми я заговори, докато музикантите свиреха. Всичко това беше направено с истинска лекота, и благодарение на тези ходове ние с краля бяхме почти скрити в това претъпкано помещение, в което музиката беше достатъчно гръмка, за да заглуши шепота от нашия разговор, и в което всеки член от семейство Болейн беше заел стратегическа позиция с намерение да прикрие онова, което се случваше.

— Сега по-добре ли се чувствате? — попита ме той шепнешком.

— Никога не съм се чувствала по-добре, сир.

— Утре отивам на езда — каза той. — Бихте ли искали да ме придружите?

— Ако нейно величество позволи отсъствието ми — казах аз, решена да не губя благоволението на кралицата.

— Ще помоля кралицата да ви освободи за сутринта. Ще й кажа, че се нуждаете от чист въздух.

Аз се усмихнах:

— От вас би излязъл прекрасен лекар, ваше величество. При положение, че сте в състояние да поставите точната диагноза и да проведете лечението в продължение на един-единствен ден.

— Но вие трябва да бъдете примерна пациентка и да следвате точно предписанията ми — предупреди ме той.

— Ще бъда — склоних поглед към пръстите си. Чувствах погледа му. Издигах се до такива висини, за каквито не бях и мечтала.

— Може да настоявам да не ставате от леглото е дни — каза той приглушено.

За момент вдигнах очи и срещнах настоятелния му взор, почувствах как се изчервявам и как думите ми заглъхват безсилно. Музиката рязко спря.

— Продължавайте да свирите — каза майка ми. Кралица Катерина се огледа за краля и видя, че е до мен.

— Ще танцуваме ли? — попита тя.

Това бе кралска заповед. Ана и Хенри Пърси заеха местата си сред двойките, а музикантите започнаха да свирят. Аз станах, а Хенри отиде, седна до съпругата си и започна да ни гледа. Джордж беше моят кавалер за танца.

— Горе главата — сопна ми се той и разтърси ръката ми. — Имаш наистина гузен вид.

— Тя ме гледа — отвърнах на шепота му.

— Разбира се, че те гледа. По-важното обаче е, че той те гледа. А най-важно от всичко е, че татко и чичо Хауърд те гледат и очакват да се държиш като млада дама, която се издига в обществото. Издигнеш ли се, мистрес Кери, всички ние се издигаме с теб.