Другата Болейн

Ежедневието в английския кралски двор увлече Ана. Тя беше в очакване на сватбата си. Все още не беше виждала бъдещия си съпруг и ако се съдеше по разгорещените пазарлъци около зестрата й, можеше да се предположи, че уреждането на брака щеше да трае цяла вечност. Дори намесата на самия кардинал Уолси, без когото не минаваше нито едно важно събитие в Англия, не можеше да ускори сватбата. Междувременно тя флиртуваше с изтънчеността на французойка, обслужваше сестрата на краля с равнодушна изисканост, пилееше часове наред в сплетни, езда и забавления заедно с Джордж и мен. Имахме сходни вкусове и разликата във възрастта ни не беше голяма, но по онова време, от позицията на своите четиринадесет години, се мислех за истинско дете в сравнение с петнадесетгодишната Ана и деветнадесетгодишния Джордж. Ние бяхме най-близки кръвни роднини, и в същото време почти не се познавахме. Аз бях живяла във френския двор с Ана, докато Джордж бе усвоявал уменията на придворен в Англия. Сега, след като се събрахме отново, станахме известни в двора като тримата Болейн, тримата очарователни Болейн; кралят често се оглеждаше за нас и заръчваше да му пратят тримата Болейн — тогава някой притичваше до другия край на двореца, за да ни доведе.

Главната задача в живота ни беше да направим забавленията колкото бе възможно по-приятни за краля — турнирите, тениса, ездата, лова с кучета и соколи, танците. Той обичаше непрестанно да е обкръжен от радостно вълнение и наш дълг беше той никога да не скучае. Но понякога, макар и доста рядко, в тишината на часовете преди вечеря, той се отправяше сам в покоите на кралицата, а тя оставяше бродерията или книгата си настрана и ни отпращаше с една дума.

Ако се позабавех, успявах да видя как лицето й се озарява от усмивката, която не виждаше никой друг освен краля — с тази усмивка не бе удостоявала дори дъщеря си, принцеса Мери. И веднъж, когато влязох, без да подозирам, че Негово Величество е там, аз го намерих приседнал в нозете й, като любовник, безгрижно отпуснал глава в скута й, докато тя отмяташе нежно рижозлатистите коси от челото му и ги увиваше на пръста си. Тези коси не отстъпваха по блясък на скъпоценните пръстени, с които той я бе отрупал, още когато е била млада принцеса и нейните коси също са сияели. Беше се оженил за тази някогашна принцеса въпреки предупрежденията на всички от обкръжението му.

Аз се отдалечих на пръсти, без да ме усетят. Рядко се случваше те да останат насаме и не исках да развалям тази идилия. Отидох да търся Ана. Тя се разхождаше в студената градина с Джордж, добре загърната в мантията си, с китка кокичета в ръка.

— Кралят е при кралицата — присъединих се аз. — И са сами.

Ана повдигна вежда.

— В леглото?

— Не, разбира се — още е два часа следобед.

Ана ми се усмихна:

— Представям си колко ти е провървяло в брака, щом смяташ, че е невъзможно да се окажеш в постелята, преди да се спусне нощта.

Джордж ме обгърна с другата си ръка:

— Тя е щастливо омъжена — защити ме той. — Уилям каза на краля, че не е виждал по-прелестно момиче. А какво правеха, Мери?

— Просто си седяха заедно — казах аз. Силата на чувството, което бях изпитала при вида на сцената, все още ме владееше и нямах желание да я описвам пред Ана.

— Така не се раждат синове — каза Ана сурово.

— Тихо — прошепнахме аз и Джордж в един глас. Тримата застанахме по-близо един до друг и заговорихме още по-тихо.

— Сигурно вече губи надежда — каза Джордж. — На колко е сега? Тридесет и осем? Тридесет и девет?

— Само на тридесет и седем — отвърнах с негодувание.

— Все още ли има месечен цикъл?

— О, Джордж!

— Да, има — отзова се Ана сухо. — Но това не й помага. Сама си е виновна. По всичко личи, че проблемът не е у краля — нека не забравяме извънбрачния му син от Беси Блаунт, който вече се учи да язди.

— Има още време пред себе си — защитих аз кралицата.

— Време тя да умре и той да се ожени повторно ли? — умисли се Ана. — Това е така. Тя май не е кой знае колко здрава?

— Ана! — за момент отвращението ми бе съвсем искрено. — Това е възмутително.

Джордж отново се огледа, за да се увери, че наблизо няма никой. Две от девойките Сиймор се разхождаха с майка си в градината, но ние не им обърнахме внимание. Тяхното семейство беше един от най-сериозните ни съперници в борбата за власт и успехи, затова предпочитахме да се преструваме, че не ги забелязваме.

— Може да е възмутително, но е вярно — каза той безцеремонно. — Кой ще бъде престолонаследник, ако кралят няма син?

— Принцеса Мери може да се омъжи — предположих аз.

— Другоземец на английския трон? Това няма да стане — каза Джордж. — А ние няма да позволим още една война за престола.

— Принцеса Мери може да стане пълноправна кралица и без да се омъжва — казах аз пламенно. — Може да управлява напълно самостоятелно.

Ана изпуфтя недоверчиво, а дъха й нарисува малко облаче във въздуха.

— О, да — подхвърли тя подигравателно. — Може да язди кон и да ловува. Жена не може да управлява една страна просто така: великите лордове жива ще я разкъсат.