Другата Болейн

Придружителите на краля и приятелите му последваха господаря си в стаята. Брат ми Джордж влезе първи и при вида на Ана остана неподвижен на прага, но не позволи на удоволствието да се разлее по хубавото му лице на придворен кавалер, а се поклони ниско до самата ръка на кралицата.

— Ваше величество — дъхът му опари пръстите й, — прекарах целия ден на слънце, но едва сега се почувствах истински замаян.

Тя се усмихна сдържано и учтиво, загледана в черните къдри на склонената пред нея глава:

— Благоволете да поздравите сестра си.

— Нима Мери е тук? — попита Джордж с известно безразличие, сякаш не ни бе видял.

— Говоря за другата ви сестра, Ана — поправи го кралицата. С лек жест отрупаната й с пръстени ръка призова двете ни да пристъпим напред. Джордж ни се поклони, без да помръдне и на крачка от трона.

— Намирате ли я променена? — попита кралицата.

Джордж се усмихна:

— Надявам се да се промени и още, имайки вашата прекрасна особа за образец.

Кралицата се засмя.

— Много мило от ваша страна — отвърна тя признателно и му направи знак с ръка да се оттегли при нас.

— Добре дошла, малка красавице — каза той на Ана и се обърна към мен. — Здравейте и вие, красива лейди.

Ана го огледа изпод гъстите тъмни мигли.

— Само да можех да те прегърна — каза тя.

— Ще излезем при първа възможност — обеща Джордж. — Изглеждаш добре, Анамария.

— Защото наистина се чувствам добре — каза тя. — А ти как си?

— По-добре от всякога.

— Кой е съпругът на нашата малка Мери? — попита тя любопитно, оглеждайки Уилям, докато той влизаше и се кланяше на кралицата.

— Той е трети граф на Съмърсет, и много близък на краля — Джордж охотно съобщаваше единствено онези факти, които считаше за значими: семейните му връзки и близостта с кралската особа. — Добре се е уредила. Знаеше ли, че те връщат, за да се омъжиш, Ана?

— Татко все още не ми е казал за кого.

— Мисля, че ще е за някой от рода Ормънд — каза Джордж.

— Значи ще съм графиня — обърна се Ана към мен с триумфиращо изражение.

— Само че ирландска — отвърнах.

Съпругът ми се отдалечи от кралицата, забеляза ни, и повдигна въпросително вежда в отговор на прямия и настойчив поглед на Ана. Кралят се настани до кралицата и заоглежда стаята.

— Сестрата на моята мила Мери Кери е дошла, за да ни порадва с присъствието си — каза кралицата. — Името й е Ана Болейн.

— Сестрата на Джордж? — поинтересува се кралят.

Брат ми се поклони:

— Да, ваше величество.

Кралят се усмихна на Ана. Тя отвърна с реверанс, тялото й се отпусна ниско надолу, както се спуска ведро в кладенец; главата си държеше изправена, а на устните й играеше сдържана, предизвикателна усмивка.

Тя не впечатли с нищо краля — той харесваше простодушни и лъчезарни жени. Не бяха по вкуса му тези тъмни очи, предизвикателно втренчени в неговите.

— Щастлива ли сте да видите отново сестра си? — попита ме той.

Поклоних му се ниско и се изправих, леко поруменяла:

— Разбира се, ваше величество — изчуруликах мило. — Коя девойка не би мечтала за компанията на сестра като Ана?

При тези думи той сви леко вежди. Предпочиташе откровеното до циничност чувство за хумор на мъжете пред язвителното женско остроумие. Въпросителният му поглед се премести от мен на Ана, в миг разбра шегата ми и се разсмя с глас, щракна с пръсти и протегна ръката си към мен.

— Не се притеснявайте, скъпо дете — каза той. — Никой не може да засенчи младата невеста през първите години на брачния й съюз. Освен това Кери предпочита русокосите девойки — както и самият аз.

Всички се разсмяха на думите му, особено Ана, която бе с тъмна коса и кралицата, чиито кестеняви коси бяха избледнели до лешниковосиво. Биха били пълни глупачки да не се посмеят от сърце на закачката на краля. Аз също се смях, и както ми се струваше — най-искрено от всички.

Музикантите дадоха тон и Хенри ме привлече към себе си.

— Вие сте много хубава девойка — каза той одобрително. — Кери сподели с мен възхитата си от своята млада невеста и ми каза, че отсега нататък единствено дванадесетгодишна девственица би могла да го изкуши.

Едва успявах да държа брадичката си изправена и да продължавам да се усмихвам. Завъртяхме се във фигурите на танца. Кралят ме гледаше и също се усмихваше.

— Той е истински късметлия — отбеляза той любезно.

— Късметлия е, че има вашето благоволение — смутих се аз в неумелия си опит да му направя комплимент.

— По-голям късметлия е, че има вашето, бих казал! — той внезапно избухна в смях. Танцът ни увлече и вихърът му ме запрати от единия край на редицата танцуващи към другия. Тогава за момент улових одобрителния поглед на брат си — и което беше още по-приятно: пълния със завист взор на Ана, докато кралят на Англия преминаваше край нея, държейки ме в обятията си.