Другата кралица

Бавно хвърлям листовете един по един в малкото огнище. Те почерняват, пламват и се сгърчват, и аз гледам как димът се понася нагоре към комина, а с него — и надеждите ми. Лордовете от Севера бяха победени, докато защитаваха моята кауза. Норфолк е в Тауър. Животът му ще бъде в ръцете на неговата братовчедка Елизабет. Трябва да вярвам, че тя никога няма да унищожи собствения си сродник, собствения си братовчед. Със сигурност няма да го убие заради единственото престъпление, че ме обича, че иска да съм негова съпруга.

Вземам пръстена с диамант, който той ми изпрати, и го притискам към устните си. Ние сме сгодени и ще се оженим, той ми даде дума, и аз на него, и няма да го освободя от обещанието му. Той ми изпрати този скъп пръстен и ние сме си разменили клетви. Освен това, ако превъзмогнем това, ако той оцелее след обвинението и се спаси от ешафода, тогава нашият случай е решен. Защо тя да не го подкрепи като консорт на Шотландия? Защо да не е редно ние двамата с него да създадем синове? Защо те да не наследят троновете на Англия и Шотландия? Той все още е най-добрият избор за мен. И, така или иначе, докато Ботуел не избяга, аз нямам друг избор.

Изваждам номерирания шифър, който е скрит в Библията до олтара, и започвам да пиша писмо на съпруга си, Норфолк. Ще изпратя писмото на епископ Лесли и се надявам, че той ще успее да го занесе на любимия ми. Ако той ме подкрепи сега, а Елизабет го пощади, все още можем да получим Шотландия чрез споразумение, след като не можахме да я завоюваме чрез битка.

Любими съпруже, ще се моля за теб всеки ден, ще постя веднъж седмично, докато бъдеш освободен. Аз ти принадлежа и ти ми принадлежиш, и аз ще бъда твоя до смъртта. Дано Бог прости на онези, които тръгват срещу нас, защото аз никога няма да го сторя. Бъди смел, бъди верен, и аз също ще бъда такава. Може би нашите приятели ще се вдигнат в наша защита и ние най-сетне ще победим. Може би ще спечелим трона по мирен път. Може би ще можеш да убедиш Елизабет, както ще се опитам и аз, да ни позволи да се оженим и да ни върне, нас, нейните любящи братовчеди, на трона, който ни принадлежи. Ще се моля за това. Ще се моля за деня, когато ще станеш мой съпруг и на дело, както и според брачните клетви, а аз отново ще бъда кралица на Шотландия.

Твоя съпруга пред Бога, Мери

Запечатвам го и го приготвям за мига, когато ще имам възможност да го измъкна тайно, а след това Агнес идва да ме приготви за лягане. Нощницата ми е лошо изгладена и аз я връщам и избирам друга, после се молим заедно, след това я отпращам. През цялото време мислите ми са като невестулка в клетка, извиват се ту насам, ту натам, и неспирно се въртят. Мисля си за Ботуел — още едно животно в клетка. Представям си го как кръстосва стаята си от единия до другия край, обръща се и отново тръгва. Представям си го как се взира през решетъчния си прозорец в лунната светлина върху тъмната вода на пролива на Малмьо, как гледа към небето в очакване на буря, драсва нова резка на стената, за да отбележи още една нощ в плен. Това е осемстотин осемдесет и седмата нощ, откакто сме разделени, повече от две години и половина. Тази вечер той ще знае това, така добре, както го зная и аз. Няма да му трябва резка на стената, за да знае от колко време е разделен от мен. Ще бъде като затворен в клетка вълк, ще бъде като орел с подрязани криле. Но пак ще бъде себе си, те няма да го сломят. Вълкът все още е там, все още вълк въпреки клетката. Орелът е готов да се извиси, непроменен. Преди да заспя, му пиша, на него, който не спи и мисли за мен.

Ботуел, моята звезда е в затъмнение, приятелите ми — арестувани или в изгнание, моите шпиони се укриват, посланикът ми се страхува. Но аз не се отчайвам. Не се предавам. Чакам те и зная, че ще дойдеш.

Не очаквай награда. Не очаквай нищо от мен, ние знаем какво сме един за друг, и това остава наша тайна.

Чакам те, и зная, че ще дойдеш.

Мари