Другата кралица

Никога не съм знаела, че съм страстна жена, ревнива жена. Била съм омъжена четири пъти, на два пъти за мъже, които явно ме обожаваха: по-възрастни мъже, които ме глезеха като любимо животно, мъже, които ме ценяха повече от всички останали жени. Никога преди в живота си не съм виждала погледът на съпруга ми да се плъзва покрай мен и да се спира на друга, и не мога да се примиря с това.

Разделяме се студено и пред свидетели, защото той потегля от вътрешния двор и, макар да им е забранено да се виждат насаме, кралицата пристига сякаш случайно, докато стражата се качва на конете си. Деверьо и Хейстингс идват да изпратят малкия отряд през портите. Но мисля, че дори и да бяхме съвсем сами, пак нямаше да е по-добре. Идва ми да заплача с глас при мисълта, че това беше скъпият ми съпруг, мъжът, когото само преди две години обичах да наричам „моят съпруг, графа“, че сега той може би отива на смърт, а се разделяме със суха целувка и ледено сбогуване.

Аз съм неука жена, не обучен писар или учен. Но каквото и да е злото, което е сторила Елизабет на Англия, мога само да потвърдя, че тези години на нейното царуване изтръгнаха самото ми сърце.

Януари 1570, замъкът Тътбъри: Мери

Виждам от прозореца си, че едрият кон на Шрусбъри е оседлан за път, а след това виждам, че го чака въоръжена стража. Намятам главата си с шал и слизам долу, без дори да си сменя обувките.

Веднага виждам, че заминава сам. Бес е пребледняла и изглежда болна: Хейстингс и Деверьо не са облечени за път, явно ще останат тук. Много се страхувам, че е призован на съд, може би дори арестуван.

— На път ли потегляте, милорд? — питам, опитвайки се да говоря спокойно и безгрижно.

Той ме поглежда, сякаш иска да ме грабне и да ме отвлече пред всички тях. Отчаяно копнее по мен. Прибира ръце зад гърба си, сякаш за да се възпре да не протегне ръка към мен.

— Призован съм да се явя в двора — казва той. — Милорд Хейстингс ще се грижи за безопасността ви в мое отсъствие. Надявам се, че скоро ще си бъда у дома.

— Тук ли ще остана, докато се върнете?

— Така смятам — казва той.

— А вие ще се върнете, нали?

— Надявам се.

Усещам как устните ми потрепват. Толкова ми се иска да му извикам да не отива, или че ще отида с него. Не мога да понеса да остана тук с разгневената му съпруга и със студения Хейстингс. Честно казано, страхувам се и от двамата.

— Ще ви чакам — е единственото, което се осмелявам да кажа пред всички тях. — И ви желая безопасно и приятно пътуване.

Кривата усмивка, която ми отправя, докато се привежда над ръката ми, ми подсказва, че той не очаква нито едното, нито другото. Иска ми се да му прошепна да се върне скоро при мен, но не смея. Той стисва ръката ми, сякаш това е всичко, което може да направи, а после се обръща и се качва бързо на коня си и след миг — всичко се случва прекалено бързо — стражите се раздвижват и той излиза през портата, а аз прехапвам устна, за да не извикам.

Обръщам се, и съпругата му ме гледа със сурово изражение.

— Надявам се да се прибере здрав и читав у дома при теб, Бес — казвам.

— Знаете, че съм го изгубила, независимо дали ще се прибере у дома или не — казва тя и ми обръща гръб, което не би трябвало да прави, и се отдалечава, без да ми направи реверанс, което е още по-лошо.

Януари 1570, замъкът Уиндзор: Джордж

Това е дълго, студено зимно пътуване, и то с лоша компания за из път. Зад мен е едно неудовлетворяващо сбогуване, а пред мен — сигурността, че ще бъда нелюбезно посрещнат. Разделен от кралицата на шотландците, без дори да знам дали тя е в безопасност, пристигам в двора на английската кралица и знам, че съм в немилост.

Всяка сутрин и всяка вечер, първата и последната ми мисъл са за нея, моята изгубена кралица, другата кралица, и аз се измъчвам от чувство за вина. Чувствам се, сякаш съм я предал. Макар да знам много добре, че не можех да я задържа при себе си, не и след като Хейстингс пристигна със заповеди да я отведе, не и след като Сесил бе твърдо решен тя да бъде разделена от мен. Но въпреки това… въпреки това.

Когато й казах, че заминавам за Лондон, очите й потъмняха от страх, но пред Бес, Хейстингс и Деверьо тя не можеше да каже нищо, освен че се надява да пътувам добре и да се върна здрав и читав у дома.