Другата кралица

— Навярно можеш да я продадеш на друг купувач. Но ти си мой слуга, и служиш само на мен. Върни се при този Ролстън и му кажи, че държиш да знаеш кой е замесен в заговора. Кажи, че не е безопасно да действаш, без да знаеш кой участва. Кажи му, че ще го направиш, и му поискай някакъв предмет, който да покажеш на кралицата. После се върни при мен.

— Да ги подведа?

Кимвам.

— А вие ще им устроите клопка?

— Ако се налага. Може би нямат нищо предвид. Може би всичко в крайна сметка ще пропадне.

Юни 1570, Чатсуърт: Мери

Съпруже Ботуел, ще бъда в безопасност. Сесил пристига лично тук в Чатсуърт, за да сключи споразумението с мен. Ще бъда върната на трона си в Шотландия. Ще се погрижа за освобождаването ти в мига, щом се върна, и тогава те ще видят каква съседка имат. Ще пожънат вихъра, който посяха, а ние двамата ще бъдем бурята, която ще се разрази над тях.

Мари

Прекарвам следобедите си в градините на Чатсуърт, в обградена от крепостен ров каменна кула, която се издига самотно, заобиколена от езеро, зарибено със златисти шарани и нашарено от сенките на приведени над него върби. Каменните стъпала водят надолу от моята кула към каменното мостче, което се отразява във водата отдолу: тъмнозелена арка, издигаща се към сиви каменни стени. Над водата подобно на сини остриета на стрели кръжат водни кончета, лястовици се гмуркат във водата и пият от нея.

Шрусбъри нарича това място моята омагьосана кула, и казва, че това е моето собствено кралство, докато се сдобия с друго. Той ми обеща, че ще прекарвам дните си тук, напълно необезпокоявана. Оставя един страж на онази страна на моста, която е откъм брега, не за да ми попречи да изляза, а за да се погрижи никой да не ме безпокои в следобедите, когато се изтягам лениво на легло за дневна почивка в сянката на някоя арка, където белите рози от сорта „Тюдор“ тъкмо са напъпили и бавно разгръщат белите си венчелистчета.

Лежа на копринените си възглавнички, заслушана в моя свирач на лютня, който ми пее мечтателните песни от Лангедок, песни за любов и копнеж, невъзможни романтични истории за клети мъже, които изпитват обожание към жестоки господарки, и птиците пеят заедно с него. В парка има чучулиги. Чувам ги как чуруликат с всяко размахване на крилата си, докато се издигат към небесата. Дори нямаше да разбера, че се наричат чучулиги, ако не беше Шрусбъри. Той ми ги показа в полет, посочи малката птичка на земята, а след това ме научи да се ослушвам за тяхната вдъхновяваща, извисяваща се в небето песен. Каза ми, че те пеят, докато летят нагоре, всеки размах на крилото ражда нов прекрасен мелодичен изблик, а след това безмълвно прибират криле и се спускат към гнездото си.

Няма нищо, което да правя тук, в Чатсуърт, през това лято: нищо, което мога да правя. Не е нужно нито да се боря, нито да се тревожа. Трябва само да чакам съгласието на Елизабет, позволението на Сесил, и най-после мога да бъда уверена, че съгласието им трябва да дойде. Може и да не им харесва, но аз спечелих, отново, по силата на простото си наследствено право. Моят полубрат е мъртъв и няма никой друг, освен мен, който да заеме трона на Шотландия. Скоро Елизабет ще умре и няма да има никой друг, освен мен, който да седне на трона на Англия. Аз ще получа троновете, които ми се полагат по право, тъй като съм родена и възпитана като кралица, свято създание с неотменими права. Те се бореха срещу това неизбежно развитие на нещата, а аз се борех за него: но в крайна сметка то е моята съдба. Божията воля е да бъда кралица на Шотландия и кралица на Англия, и voila! Волята Му ще се изпълни.

Сутрин излизам на езда в прекрасните гори, понякога нагоре до ловната кула, която съобразителната Бес е проектирала и построила заради разкриващия се оттам изглед из цялата тази надарена с неопитомена красота околност, а понякога продължавам чак нататък до блатата. Свободна съм да ходя където пожелая, и съм придружавана само от почетна стража и от Шрусбъри, моят най-скъп компаньон и единствен приятел. Следобед лежа на слънце и се унасям в дрямка.

Спохождат ме сънища. Не кошмарите, които ме преследваха в Шотландия, а сънувам, че съм отново във Франция, сред слънчевата светлина на детството си. Танцуваме в градините на Фонтенбло, а музикантите — о!, цели петдесет музиканти свирят за нас, четирите деца! — музикантите ни свирят, а ние поръчваме отново и отново една и съща мелодия, за да можем да упражняваме танца си.