Другата кралица

— Когато служите на моя господар, скоро привиквате към дългите пътувания и оскъдните резултати — казва той.

— Наистина ли?

Последното, за което искам да слушам, са трудностите на службата при Сесил, и неприятностите, които съпътстват живота на един противен шпионин.

— Само една дума — казва той. Отивам в ъгъла на конюшнята заедно с него и чакам.

— Един слуга на вашата съпруга се е срещнал с трима заговорници и са замислили план да освободят кралицата — казва той рязко.

— Какво?

— Той се е върнал да й съобщи, а тя му е дала две гвинеи и му е казала да продължава със заговора.

— Не е възможно. — Поклащам глава. — Наистина. Бес никога не би освободила кралицата. По-вероятно е аз да я освободя, отколкото Бес.

— Така ли? Защо?

— Бес храни неприязън към нея — казвам непредпазливо. — Женска ревност… Те са като морето и брега, не могат да не се сблъскват. Две силни жени под един и същи покрив, не можете да си представите…

— Представям си го твърде добре! Толкова силна неприязън ли изпитва към нея, че би се опитала да се отърве от нея, като й помогне да избяга?

Поклащам глава:

— Тя никога не би кроила заговор срещу кралица Елизабет, никога не би тръгнала срещу Сесил… — Докато протестирам, ме поразява една наистина ужасна мисъл относно това, на какво може да е способна Бес. Дали тя, каквато е енергична, делова, изпълнена със злоба, би се опитала да подмами кралица Мери в капана на един неуспешен опит за бягство? За да може да бъде отведена от нас? — По-добре да говоря с нея.

— Ще трябва да дойда и аз — казва внимателно той.

Веднага настръхвам:

— Надявам се, че можете да ми се доверите.

— Не можем да се доверим на никого — казва той простичко. — Вашата съпруга е взела известно участие в заговор със сър Томас Джерард за освобождаването на кралицата. Моята задача е да разбера колко далеч е стигнал този заговор. Ще трябва да я разпитам. Проява на вежливост и уважение към вас, милорд, и на приятелството на господин секретаря Сесил с вас и вашата съпруга е това, че дойдох първо при вас. Че говоря първо с вас и че няма незабавни арести.

Опитвам се да прикрия шока си.

— Невъзможно е да има нужда от арести… — протестирам немощно.

— Нося заповедите в джоба си.

Поемам си дъх:

— Е, ще присъствам на срещата ви с Бес — поставям условието си. — Тя не трябва да бъде подлагана на разпит. — Каквото и да е направила, помислям си, няма да им позволя да се срещнат с нея без моята закрила. Тя е решителна жена и когато смята, че нещо е правилно, е готова да го направи, и да прати последствията по дяволите. Проклета да е, всъщност.

— Тя сигурно е в стаята с архивите и документите — казвам, и завиваме към къщата точно когато кралицата влиза в двора през градинската врата и се провиква весело:

— Шюзбюи!

Преди пратеникът на Сесил да успее да каже или да направи каквото и да било, аз отивам с бързи крачки до нея.

— Това е шпионин от Лондон — прошепвам бързо. — Кажете ми бързо. Кроили ли сте заговори? Има ли заговор за бягството ви? Говорил ли е с вас мъж на име Джерард? Животът ми зависи от това.

Тя има толкова бърз ум, че веднага вижда опасността, чакащия мъж, настоятелния ми тон. Отговаря веднага, без увъртане, с бърз шепот:

— Не, кълна се. Дори не съм чувала за него.

— Бес не ви ли е говорила за план за освобождаването ви?

— Бес? Кълна се в живота си, не.

Покланям се:

— Ще трябва да отложа ездата ни, ако ме извините — казвам високо.

— Ще го разведа из землището на замъка, докато сте готов — казва тя с официален тон и се обръща към коня си.

Чакам, докато хващат здраво юздите на коня й пред нея и мога да я повдигна върху седлото. Дори когато пратеникът на Сесил чака да разпита съпругата ми, на мен ми е непоносимо да оставя някой друг да повдига кралица Мери и да я държи за този кратък, омагьосващ миг. Тя се навежда от седлото и ми се усмихва.

— Soyez brave14 — прошепва тя. — Невинна съм за това. Елизабет няма доказателства срещу мен, и не смее да направи нищо срещу мен. Просто трябва да бъдем смели и да чакаме.

Кимвам, и тя обръща коня си и излиза от двора. Когато минава край шпионина на Сесил, му хвърля възможно най-палавата усмивчица и кимва с глава в отговор на ниския му поклон. Когато той се изправя, тя вече е отминала, но лицето му е невероятна гледка.

— Не знаех… — заеква той. — Мили Боже, усмивката й…

— Именно — казвам мрачно. — И това е една от причините, поради които плащам на двойна стража, една от причините, поради които никога не преставам да съм нащрек, и поради които мога да ви се закълна, че в моето домакинство няма интриги.