Другата кралица

Репетираме за пристигането на краля — кралят на Франция, ослепителният Анри II, моят свекър, единственият баща, когото съм познавала, единственият мъж, който някога ме е обичал, без да иска отплата за това, единственият мъж, на когото мога да се доверя, и на когото някога съм се доверявала.

Той приближава и скача от коня си: с шапка, кривнала се на една страна върху тъмнокосата му глава, с лъскави кестеняви брада и мустаци. Сграбчва ме в обятията си — първо мен преди всички, преди своя син и наследник, преди дъщерите си.

— Скъпо мое момиче — прошепва в ухото ми. — С всеки изминал ден ставате все по-красива, с всеки ден сте все по-изящна. Кажете, че ще зарежете малкия Франсоа и ще се омъжите за мен.

— О, да! — извиквам без миг колебание. Заравям лице в копринено меката му брада и вдъхвам уханието на чистото му бельо и миризмата на одеколона му. — Ще се омъжа за вас още утре. Ще се разведете ли с мадам Серпант заради мен?

Това е много дръзко от моя страна, но го кара да се разсмее гръмко:

— Утре, скъпа моя, ma cherie. Веднага! Утре ще го направя. А сега ми покажете своя танц.

Усмихвам се насън и се обръщам към слънцето. Някой, една от прислужничките ми, премества една брокатена завеса, така че слънцето да не блести върху лицето ми. Кожата ми трябва да остане бледа като сметана. Дневната светлина не бива да опропасти това, което е изключително в моята красота. Той каза, че трябва винаги да съм защитена от слънцето, винаги облечена в най-хубавите копринени платове, които могат да се намерят, винаги нагиздена с най-прекрасните накити: нищо освен най-доброто сред най-доброто за малката престолонаследница.

— Когато умра, ти ще станеш кралица на Франция, моя малка принцесо — казва ми сериозно той. — Ще поверя кралството си на твоите грижи. Ти си онази, която има достатъчно ум и воля за това, имам ти доверие.

— Папа, ваша светлост, не говорете за това — прошепвам.

— Ти ще бъдеш кралица на Шотландия — напомня ми той. — А когато Мери Тюдор умре, ще бъдеш кралица на Англия.

Кимвам. Мери Тюдор е последната законна наследница на Хенри VIII, единствена дъщеря на съпругата му Катерина Арагонска. След нея, тъй като тя няма дете, идвам аз, внучката на сестрата на крал Хенри.

— И ти трябва да заемеш трона си — казва ми той. — Ако си отида, не забравяй това. Ако съм жив, ще те поставя на трона на Англия, кълна се в това. Но ако съм мъртъв, ти трябва да запомниш това. Ти си кралица на Шотландия, Франция и Англия. Трябва да предявиш правата за наследството си. Нареждам ти да го направиш.

— Ще го направя, папа̀-кралю — казвам тържествено. — Можете да разчитате на мен. Няма да забравя, и няма да се проваля.

Той поставя пръст под брадичката ми, повдига лицето ми и го обръща към себе си. Навежда глава и ме целува по устните.

— Очарователно — казва той. От докосването му ми прималява и ме облива топлина.

— Ти ще бъдеш най-чудесната кралица, която светът е познавал. И ще спечелиш Англия и Шотландия за Франция. Ще създадеш кралство, по-велико от това на Уилям Нормански. Ти ще бъдеш кралица на Франция, Англия и Шотландия. Ще имаш най-великото кралство, което светът е познавал, а аз те възпитах така, че да бъдеш най-великата кралица. Никога, никога не забравяй това. Това е твоята съдба, това е съдбата, която Бог ти е отредил. На теб е отредено да бъдеш най-великата кралица в християнския свят, може би в целия свят. Това е волята на нашия Бог. Подчини Му се.

Юни 1570, Чатсуърт: Джордж

Готвя се да се кача на коня си, за да изляза на езда с кралицата, когато чувам тропота на малък конен отряд и един мъж заедно с малка група придружители се задава по алеята под големите, извити едно към друго като арка дървета. Той идва до входа на конюшнята, без колебание, сякаш е изучавал карта на къщата ми и знае местонахождението на всичко.

Внимателно подавам на конярчето юздите на коня си и отивам да посрещна новодошлия:

— Да?

Той слиза от коня, смъква шапката от главата си и ми се покланя ниско. Не много ниско, забелязвам.

— Милорд Шрусбъри?

Кимвам. Разпознавам го веднага като един от мъжете, които понякога виждам в двора, застанал зад Франсис Уолсингам, когато той пък застане зад Уилям Сесил. Значи е шпионин, поредният шпионин. Значи е враг на свободата на английския народ, независимо колко дружелюбен и чаровен ще се опита да бъде.

— Аз съм Хърбърт Грейси. Служа на мастър Сесил.

— Добре дошли — казвам любезно. По дрехите му виждам, че е благородник: това е един от работещите под прикритие мъже, ползващи се с благоволението на Сесил. Бог знае какво търси тук при мен. — Ще влезете ли в къщата?

— Няма да ви задържам — казва той, като кимва към коня ми. — Да излезете на езда с кралицата ли се готвите?

Усмихвам се и не казвам нищо. Не е нужно да казвам на слугите на Сесил какво правя в собствената си къща.

— Простете — казва той. — Няма да ви бавя. Исках да поговоря с вас само за минута.

— Отдалече идвате само за една минута — отбелязвам.

Усмивката му е едновременно печална и весела: