Другата кралица

За да отсъдят какво, за Бога? За да разследват какво? Какво толкова има да се знае? Exactement! Нищо! Казват, че когато съпругът ми, глупакът Дарнли, убил Давид Рицио, аз съм се заклела, че ще отмъстя и съм убедила следващия си любовник граф Ботуел да го взриви в леглото му с барут, а после да го удуши, докато той тичал гол из градината.

Каква лудост! Сякаш някога бих допуснала нападение върху човек с кралска кръв само за да получа желаното отмъщение. Моят съпруг трябва да бъде също толкова неприкосновен колкото мен самата. Един човек с кралски произход е свещен като Бог. Сякаш някой малоумник би подготвил подобен нелеп заговор. Само глупак би взривил цяла къща, за да убие един човек, когато лесно би могъл да го задуши тихомълком с възглавница в пиянския му сън! Сякаш Ботуел, най-умният и най-коварният мъж в Шотландия, би използвал половин дузина мъже и бурета с барут, когато една тъмна нощ и остър нож биха свършили работа.

Накрая, и това е най-лошото от всичко, казват, че съм възнаградила това непохватно покушение, като съм избягала с убиеца, граф Ботуел, зачевайки деца в прелюбодейска страст, омъжвайки се за него по любов, и обявявайки война на собствения си народ чисто и просто от злоба.

Невинна съм по отношение и на това, и на убийството. Това е простата истина и онези, които не могат да я повярват, вече са решили да ме мразят заради богатството ми, заради красотата ми, заради религията ми, или защото съм родена за величие. Обвиненията не са нищо друго освен злобни клевети, calomnie vile. Но е явна глупост да ги повтарят дума по дума, както възнамеряват да сторят на организираното от Елизабет разследване. Пълна глупост е да се придава на това достоверността на официално разследване. Ако някой се осмели да каже, че Елизабет се държи нецеломъдрено с Робърт Дъдли или който и да е друг от половин дузината мъже, с които се свързваше името й през скандалните й години, като се започне със собствения й пастрок Томас Сиймор, когато тя беше още съвсем младо момиче, този човек бива завлечен пред мирови съдия и ковачът му отрязва езика. И това е правилно и редно. Репутацията на една кралица не трябва да се осквернява от коментари. Една кралица трябва да си придава вид на съвършена.

Но ако кажете, че аз съм нецеломъдрена — една нейна посестрима кралица, помазана също като нея, и с кралска кръв по бащина и майчина линия, с каквато тя не може да се похвали — тогава можете да повторите това в двореца Уестминстър пред всеки, който би пожелал да слуша, и да го наречете доказателство.

Защо й е да се държи като глупачка и да насърчава клюките по адрес на една кралица? Нима не може да види, че когато им позволява да ме хулят, тя вреди не само на мен, но и на моя сан, който е съвсем същият като нейния собствен? Проявата на незачитане към мен ще изтрие нейния блясък. Би трябвало и двете да защитаваме положението си.

Аз съм кралица: за кралиците важат различни правила. Като жена е трябвало да понеса събития, които като кралица дори не бих назовала. Няма да падна толкова ниско, че да ги призная. Да, бях похитена, бях хвърлена в тъмница, бях насилена — но никога, никога няма да се оплача от това. Като кралица, моята особа трябва да бъде неприкосновена, тялото ми винаги е свято, присъствието ми е свещено. Нима ще изгубя тази мощна магия заради привилегията да се оплаквам за понесените оскърбления? Нима трябва да заменя самото величие за удоволствието от една съчувствена дума? Дали бих предпочела да командвам, или копнея да хленча за понесените неправди? Да давам заповеди на войници ли трябва, или да плача край огнището заедно с други оскърбени жени?