Другата кралица

Разбира се, отговорът на този въпрос е прост. Bien sur. Никой не трябва да ме съжалява. Могат да ме обичат, или да ме мразят, или да се страхуват от мен. Но никога няма да позволя на някого да ме съжалява. Разбира се, когато ме питат дали Ботуел ме е оскърбявал, аз не отговарям нищо, абсолютно нищо, нито дума. Една кралица не се оплаква, че с нея са се отнасяли зле. Една кралица отрича, че подобно нещо може да се случи. Не мога да позволя да ми отнемат собствената личност, не мога да загубя собствената си божественост. Може и да бъда тормозена, но винаги ще го отричам. Независимо дали седя на трон или съм облечена в дрипи, аз все още съм кралица. Не съм обикновен човек от простолюдието, който може само да се надява на правото да носи кадифе, докато прекарва целия си живот, облечен в домашно тъкани дрехи. Поставена съм над цялата йерархия на обикновените мъже и жени. Аз съм предопределена, аз съм богоизбрана. Как могат да бъдат толкова глупави, че да не го виждат? Може да съм най-лошата жена на света, и пак ще бъда кралица. Мога да лудувам с дузина италиански секретари, с цял полк Ботуеловци, и да посвещавам любовни стихове на всички тях, и пак ще съм кралица. Могат да ме принудят да подпиша дузина абдикации и да ме заключат завинаги в тъмница, но аз пак ще си бъда кралица и всеки, който седи на престола ми, ще бъде узурпатор. Je suis la reine. Аз съм кралица до смъртта си. Това не е служба, не е занятие, това е наследство по кръв. Аз съм кралица, докато кръвта тече във вените ми. Знам това. Всички знаят това. Знаят го в неверните си сърца дори и глупаците.

Ако искат да се отърват от мен, съществува само един начин: но те никога няма да се осмелят да прибегнат до него. Ако искат да се отърват от мен, ще трябва да съгрешат срещу небесния ред. Ще трябва да нарушат дадената от Бога верига на съществуването. Ако искат да се отърват от мен, ще им се наложи да ме убият.

Помислете си за това!

Ще престана да бъда вдовстваща кралица на Франция, кралица на Шотландия и единствена истинска наследница на трона на Англия едва когато съм мъртва. Ще трябва да ме убият, ако искат да отрекат правото ми да заема трона. И аз съм готова да заложа титлата си, богатството и живота си, че никога няма да се осмелят да направят това. Да извършат насилие срещу мен ще е все едно да свалят ангел от небето, грях, равносилен на повторно разпване на Христа. Защото аз не съм обикновена жена, аз съм свята и миропомазана кралица, поставена съм над всеки смъртен: единствено ангелите стоят по-високо от мен. Смъртните не могат да убият създание като мен. Аз съм помазана със свещен елей, аз съм богоизбрана. Аз съм недосегаема. Могат да се страхуват от мен и да ме мразят, могат дори да ме отхвърлят. Но не могат да ме убият. Слава Богу, поне в това отношение съм предпазена. Винаги ще бъда защитена в това отношение.

Зимата на 1568 г., Чатсуърт: Бес

Получих вести за разследването в Уестминстър от моя съпруг, графа. (Все още съм младоженка: обожавам да казвам „моят съпруг, графът“.) Той ми пише почти всеки ден, за да ми разказва за трудното си положение, а в отговор аз му изпращам вести за неговите и за моите деца, домашно изпечени пайове и най-хубавия сайдер на Чатсуърт. Той казва, че тайно са му показали изключително компрометиращи писма, любовни писма от омъжената кралица до женения граф Ботуел, в които тя настоява той да убие съпруга й, клетия млад лорд Дарнли, и му казва, че изгаря от страст към него. Изпълнени с поквара стихове, обещания за изпълнени с наслади нощи: специално се споменават неприлични удоволствия.

Мисля си как съдиите — моят съпруг, младият Томас Хауърд, неговият приятел граф Съсекс и старият сър Ралф Садлър, Робърт Дъдли и моят добър приятел Уилям Сесил, Никълъс Бейкън, сър Томас Пърси, сър Хенри Хейстингс, и всички останали — четат тези глупости с потресени изражения, опитвайки се да повярват, че една жена, която възнамерява да убие съпруга си, като натъпче избите му с барут, би прекарала самата нощ преди експлозията до постелята на болния си съпруг, пишейки любовни стихове на съучастника си. Толкова е нелепо, че се чудя как не са им се присмели и не са ги изгонили от двора.