Другата кралица

Но това са честни, сериозни, високоуважавани мъже. Те не питат: какво би сторила една истинска жена при такива обстоятелства? Те не са свикнали да размишляват върху природата на една истинска жена. Те разглеждат само изложените пред тях доказателства. А за Бога — колко много доказателства бяха представени! Колко усилия бяха вложени в очернянето на името й! Някой някъде е отделил много време и усилия: да открадне писмата й, да имитира почерка й, да ги напише на френски, а след това да ги преведе на шотландски и на английски; да ги сложи в специално ковчеже с монограм, състоящ се от нейните инициали (за да не си помислим, че може да са написани от някоя друга Мери Стюарт), а след това да направи така, че да бъдат намерени, удивително зле скрити, в личните й покои. Работата на този Някой е задълбочена и изключително убедителна. Всеки, който е виждал писмата, сега вярва, че младата кралица е покварена развратница, която е убила младия си английски съпруг от страст и жажда за мъст.

Може би се досещам кой ще е този умен Някой. Всъщност, вероятно всички в Англия имат доста добра представа кой може да е този Някой. И рядко се случва той да не постигне своето. Тази клета кралица ще открие, че е безнадеждно надхитрена от този Някой, който крои дългосрочни планове и играе продължителна игра. Тя може би ще открие, че ако не я улови в мрежата си този път, той ще изплете друга от по-фини нишки, и отново, и после отново, докато тя вече няма да може да се измъкне.

Този път обаче планът няма да се осъществи: тя се измъкна от примката. Най-важният свидетел срещу нея е собственият й незаконороден полубрат, но тъй като той си е присвоил регентството в нейно отсъствие и държи невръстния й син като заложник, дори съдебен състав от високоуважавани мъже не може да се застави да повярва и на една негова дума. Омразата му към нея е толкова очевидна, а предателството му — толкова оскърбително, че дори назначените от Сесил съдии не могат да се примирят с него. Съдиите, включително моят съпруг, графът, до един са мъже, които се гордеят с верността си. Те не гледат с добро око на един поданик, който е извършил отвратително предателство. На тях не им се нрави поведението на шотландската кралица, но още по-малко им се нрави поведението на нейните шотландски лордове. Обзалагам се, те ще постановят, че тя е жертва на несправедливост и трябва да бъде възстановена на трона си. Тогава шотландците ще могат да се справят със своята кралица както пожелаят, и ние няма да може да бъдем обвинявани.

Зимата на 1568 г., Хамптън Корт: Джордж

Моята кралица, Елизабет, е по-великодушна и по-справедлива, отколкото някой би могъл да си представи. Сега, когато срещу нейната братовчедка са възбудени и изказани толкова много подозрения, тя нареди клеветническите писма да бъдат запазени завинаги в тайна, и ще възстанови братовчедка си на власт в нейното кралство. Елизабет не желае да чуе и дума повече срещу братовчедка си, отказва да позволи върху името й да се хвърля кал. Тя е великодушна и справедлива в това отношение: никога нямаше да можем да постигнем справедлива присъда, без да изслушаме най-ужасния скандал, така че Елизабет потуши и скандала, и възможността за защита.

Но макар тя да е толкова справедлив и мъдър монарх, откривам, че съм леко разтревожен, задето съм повикан да се явя пред нея.

Тя не е на украсения си с бродерия от перли и диаманти трон от кафяво кадифе в Райската стая, макар че, както винаги, я чакат около дузина мъже, които се надяват да привлекат вниманието й, когато излезе, за да се поразнообрази преди вечеря. Онези, които за първи път идват в Хамптън Корт, разглеждат изящните музикални инструменти, разпръснати по масите из стаята, или играят на „дама“ върху абаносовите дъски. Онези, които са отдавна в двора, безделничат в прозоречните ниши, прикривайки отегчението си от забавянето. Виждам Сесил, бдителен както винаги. Сесил, облечен в черно като беден духовник, говори тихо с шурея си Никълъс Бейкън. Зад тях се навърта мъж, когото не познавам, но който сега е допускан на техните съвещания, мъж, който носи шапката си смъкната над очите, сякаш не иска да го разпознаят. А зад тях е друг нов човек, Франсис Уолсингам. Не знам кои са тези мъже, нито откъде идват, на кои влиятелни фамилии са съюзници. Честно казано, повечето от тях нямат семейство — не и както аз разбирам подобно нещо. Те са мъже без произход. Те идват от нищото, те нямат свое място никъде, всеки може да ги вербува.

Извръщам се, когато почетната дама на кралицата лейди Клинтън излиза през величествените двойни врати от вътрешното помещение на покоите на кралицата, и когато ме вижда, тя казва нещо на стража, който се дръпва настрани и ме пуска да вляза.