Другата кралица

— Има известни проблеми — казва той неохотно. — Кралицата е притеснена от лоялността на лордовете от Север. Вие няма за какво да се тревожите. Но ще остана с вас, докато стигнем целта на пътуването си, и ще бъдете в безопасност.

— В опасност ли съм?

Разтварям широко очи.

Той пламва и лицето му става мътно червено:

— Не. Никога не бих ви изложил на опасност.

— Милорд Шрусбъри, ако графовете от Север, ваши и мои скъпи приятели, дойдат да ме освободят, ще ме оставите ли да си отида? — прошепвам, като се приближавам плътно до него и поставям ръка върху неговата. — Ще ме оставите ли да отида при тях, за да мога да бъда свободна? Те са ваши приятели, те са и мои приятели.

— Знаете за това?

Кимвам.

Той гледа към ботушите си, към огъня, към стената. Навсякъде, само не и към мен.

— Ваша светлост, аз съм обвързан от думата си, не мога да предам каузата на моята кралица. Не мога да ви пусна да си отидете, докато тя не даде заповед за това.

— Но ако съм в опасност?

Шрусбъри поклаща глава, по-скоро объркано, отколкото отрицателно.

— По-скоро ще умра, отколкото да позволя на някого да откъсне дори косъм от главата ви — заклева се той. — Но не мога да изменя на своята кралица. Не знам какво да правя. Ваша светлост, не знам. Не знам какво да правя. Не мога да лъжа своята кралица. Положил съм клетва пред нея. Никой мъж от моя род не е изменял на своя монарх. Не мога да изменя на клетвата си.

— Но нали няма да позволите на лорд Хейстингс да ме отведе? Няма да му позволите да ме отвлече от вашата опека?

— Не, няма да позволя това. Не и сега. Не и в тези опасни дни. Ще ви опазя на сигурно място. Но не мога да ви освободя.

— А ако му е заповядано да ме убие?

Той трепва, сякаш ножът е опрян в неговото, а не в моето сърце.

— Той не би сторил подобно нещо. Никой мъж не би могъл.

— А ако трябва да го направи? Ако му е заповядано?

— Кралицата никога не би дала заповед за такова престъпление. Немислимо е. Тя ми каза, тя възнамерява да бъде близка с вас, иска да се отнася справедливо с вас. Самата тя ми каза, че иска да бъде ваша приятелка.

— Но Сесил…

Лицето му потъмнява.

— Ще остана с вас. Ще ви пазя. Ще пожертвам живота си за вас. Аз…

Думите, които се готви да каже, засядат на гърлото му.

Отстъпвам назад. Значи е точно както се опасява съпругата му, а тя беше достатъчно глупава, за да ми каже. Той се е влюбил в мен и се разкъсва между отдавнашната си вярност към старата си кралица и чувствата си към мен. Измъквам ръката си от неговата. Погрешно е да измъчвам такъв сериозен човек. Освен това, получих достатъчно от него. Мисля, че когато моментът настъпи, той ще ме пусне да си отида. Наистина мисля, че ще го направи. Каквото и да казва сега, мисля, че е толкова отдаден на моята кауза, че е готов да не се подчини на своята кралица, да опозори гордото си име, да изиграе ролята на предател спрямо страната си, когато дойде моментът. Сигурна съм, че когато армията на Севера ни обкръжи и войниците настоят да им бъда предадена, той ще ме пусне да си отида. Знам го. Аз го спечелих. Той е изцяло мой. Дори още не го знае. Но аз го извоювах от неговата кралица, извоювах го и от съпругата му. Той е мой.

Ноември 1569, замъкът Ашби-де-ла-Зуш: Бес

Невъзможно е да получим надеждни новини, из околността се носят слухове и цари ужас, в селата вече ги няма мъжете, които са избягали, за да се присъединят към армията на Севера. Изоставените жени, с грейнали от надежда глупави лица, се кълнат, че добрите времена ще настъпят отново. Тези въображаеми хубави дни ще бъдат моят край и унищожението на моето богатство. Ако тази друга кралица, Мери Стюарт, победи и стане единствената кралица, няма да гледа благосклонно на мен. А първото, което ще направи, ще бъде да възстанови старата църква. Ще си поискат обратно сградите, ще поискат богатствата им да бъдат възстановени. Ще поискат да им върна техните златни свещници, които сега са на масата ми, техните съдове от венецианско стъкло, техните вилици, тяхната златна кана и златния черпак. Ще поискат земите ми, моите мини, моите каменни кариери и моите овчи стада. Когато шотландската кралица се възкачи на престола, тя ще ме помни много добре като жената, която се преструваше на нейна приятелка, но изплю ревниви думи срещу нея през една фатална нощ. Обещанията ми да бъда нейна спасителка няма да са от особено значение, когато цяла Англия е нейна най-добра приятелка. Ако тази северна армия превземе Англия и сложи своята кралица на престола, аз ще загубя къщите и богатството си, мястото си в света и всичко, за което съм се борила.