Другата кралица

Съпругът ми не може да ми помогне: той също ще преживее падение. Приятелите ми няма да ме защитят: всички сме протестанти, всички сме новобогаташи, всички строим върху земя на абатствата, храним се от принадлежащи на църквата сребърни съдове; всички ще бъдем принудени да върнем вещите си, и ще бъдем повалени заедно. Клетите ми деца ще бъдат просяци и няма да наследят нищо освен дългове. Старата църква и тяхната нова кралица ще ми отнемат всичко и аз ще бъда по-бедна от майка си: а аз се заклех никога да не изпадна толкова ниско.

Движа се покрай каруците с вещите и провизиите колкото мога по-бързо, чувствайки се повече като бедна селянка, която бяга от настъпваща армия, отколкото като графиня, местеща се от един красив замък в друг.

И през цялото време се тревожа за дома и за децата си. Майка ми и сестра ми са в Чатсуърт, точно на пътя на северната армия. Никоя армия, водена от благородници като Уестморланд или Нортъмбърланд няма да стори зло на жени; но със сигурност ще ми вземат говедата и овцете, ще минат през пшеничените ми ниви и ще си устроят лагер в гората ми. А синът ми Хенри и доведеният ми син Гилбърт са в двора с кралицата, и нямат търпение да се впуснат в приключения. Моля се Робърт Дъдли категорично да им забрани да потеглят. Особено Хенри е наистина луда глава, копнее за всякакви вълнуващи преживявания: ще предложи да стане съгледвач на кралицата, или ще се присъедини към гражданите на Лондон, за да я отбранява. Робърт ми е истински приятел, знам, че ще пази момчетата ми. Моля се на Бог той да опази момчетата ми. Те са мое наследство толкова, колкото и къщите ми, а тази вечер всички те са в опасност.

Как искам да можех да бъда с моя съпруг, графа, с моя Джордж. Глупак или не, в тази криза той ужасно ми липсва. Преданата му вяра и решимостта му да изпълни дълга си към своята кралица ме успокоява, когато ми идва да се разкрещя от паника при внезапната промяна в съдбините ни. Той не прави планове и не предвижда, не се гърчи и мята от ужас като мен. На него не му се налага да опазва цели каруци, натоварени с крадени вещи. На съвестта му не тежат лъжливи обещания, а в торбата си не крие нож. Не той е този, който е обещал на кралицата безопасност, и въпреки това има заповед да я убие. Той знае дълга си и го изпълнява, дори не му се налага да мисли как е редно да постъпи. Той не е умен като мен, не е лъжлив и вероломен като мен.

Може би е влюбен в кралицата на шотландците. Навярно се е наслаждавал на хубостта й, и кой би го винил? Самата аз признавам, че никога не съм виждала такава красива жена. Навярно се е наслаждавал на компанията й. Защо не? Тя е чаровна като всяка французойка, израснала в суета и безделие. Навярно като мъж, като глупав мъж, той я е желаел. Е, няма да е първият, допуснал тази грешка.

Но чувството не е влязло дълбоко в сърцето му, Бог да го благослови. Когато кралица Елизабет му изпрати заповед, той веднага направи каквото му бе наредено. Каза, че ще завърже другата кралица за коня й, ако трябва. Обичам го дори само заради това. Той е верен и предан. Той притежава постоянство и последователност; докато всичко, което аз имам, е жажда за богатство и ужас да не обеднея отново. Той е благородник с чест, а аз съм новоиздигнала се алчна жена. Знам това.

А пък и, разбира се, за него е по-лесно: как би могъл той да бъде така преследван от страхове като мен? Той не изпитва този ламтеж за земи и страха от загуба, които изпитвам аз. Той не е бил отгледан от разорена вдовица, не му се е налагало да се унижава и да слугува, за да попадне на добро място. Никога не му се е налагало да избира приятелите си според това какво могат да направят за него, никога не му се е налагало да се продава на онзи, който предложи най-висока цена, да, и освен това да ръководи търга. Той дори не знае, че на масата му са златните свещници на абатствата, а в земите му — техните овчи стада. Неговата чистота е основана върху моята алчност и пресметливост и защитена от нея. Аз върша тежката и мръсна работа в този брак и поне тази вечер искам да бъда чиста колкото него.