Спираме да прекараме първата нощ в замъка в Ашби-де-ла-Зуш, едно от именията на Хейстингс, и макар че кралица Мери е тук само за една нощ, тя трябва да бъде обслужена както се полага на кралска особа, и моята задача е да се погрижа да стане така. Повече отвсякога искам тя да види, че правим за нея най-доброто, което можем. Трябва да изпратя ездачи, съпровождащи екипажа, пред нейните стражи, за да се уверят, че къщата е подготвена за пристигането й: Хейстингс я е бил затворил изцяло, докато е бил в двора, и затова моите слуги трябва да я отворят, да проветрят стаите и да запалят огньовете. После трябва да ги настигна колкото може по-бързо, така че да мога да наредя каруцата със специалните й вещи да бъде разтоварена, а стаята й — готова за нейната вечеря. Трябва да направя спалнята й подобаваща за една кралица, преди изобщо да мога да помисля за ядене. На пода под леглото й трябва да е постлан специалният й килим от Турция, леглото й трябва да е застлано със собствените й чаршафи, ароматизирани с лавандула, тя трябва да има кат дрехи за смяна за другия ден, два ката бельо, колосано и изгладено, а кученцето й трябва да бъде изкъпано и разходено.
И все пак, през цялото време, докато се тревожа за изчезналите й носни кърпички от белгийска дантела, аз очаквам новината, че армията е по петите ни и ни настига бързо. Керванът ми от каруци се тътри бавно отзад, като засяда непрекъснато в гъстата кал или се налага да заобикаля реки, придошли от зимния дъжд, и аз трябва да го следвам, докато се движим бавно и мъчително към Ковънтри. Незащитена съм, всички стражи са заобиколили нея, с два часа преднина пред мен. Ако войниците на Севера се натъкнат на нас утре, те ще намерят първо именно мен, с цяла каруца папистки съкровища, напълно незащитена. Всеки момент могат да се зададат към нас, и всичко, с което ще разполагам, за да се защитя, са един турски килим, дузина ленени чаршафи и глупавото малко кученце на кралицата.
Ноември 1569, замъкът Ашби-де-ла-Зуш: Джордж
Те превземат един по един градовете на Север, събират войските си и оставят във всеки град обсадни отряди. Кралството на Севера се разгъва пред тях като рогозка пред вратата, те сякаш са неудържими. Това не е кампания, а триумфален поход. Навсякъде, където мине, армията на Севера е обсипвана с приветствия. Дъждовното време не ги забавя, приветстват ги, сякаш са въплъщение на самата пролет. Кратка бележка от Сесил до Хейстингс (защото на мен, изглежда, не бива да ми се доверяват новини) ни предупреждава, че са завзели големия град Дърам без нито един изстрел. Наредили в катедралата да се отслужва католическа литургия, отхвърлили протестантския молитвеник и върнали олтара на полагащото му се място. Хората се стичали на тълпи, за да получат благословия, а свещениците греели в пищните си одежди. Статуите отново се появяват в параклисите, свещите са запалени, добрите времена настъпиха отново, страната ще бъде свободна. Върнаха старата вяра в земята на принцовете-епископи, и под сводовете на катедралите отново отеква истинското Божие слово на латински. Стотици идвали да слушат католическата литургия, още хиляди научили за това и били изпълнени с радост, стичали се в църквите на собствените си енории да ударят камбаните отзад напред, за да покажат, че новият ред отново е преобърнат, тичали да вземат сърповете и вилите си, изпълнени с отчаяно желание да воюват на страната на ангелите. Свещениците, които под страх от смъртно наказание бяха принудени да изложат Библията на показ там, където всеки може да я види, сякаш е обикновена книга, но да крият Светото причастие, сега могат отново да следват църковните канони и да пазят отново Библията при себе си, но да показват нафората на всички, които идват да се поклонят. Каменните олтари са отново тук, каменните съдове за светена вода отново са пълни, църквите отново са топли, и из тях се носи приглушеният звук на молитви. Отново можеш да поръчаш литургия за душата на любим човек, отново можеш да потърсиш свещено убежище. Старата религия се е завърнала и хората могат да живеят спокойно. Мирът на Елизабет и нейната религия рухват заедно около нея, и Бес и аз ще се строполим надолу в руините.