Другата кралица

Най-сетне новини от Дърам: но те не са добри за нас. Армията на Севера марширува на юг. Изслушали са католическата литургия в катедралата на Дърам и са отпразнували триумфа си с благодарствено богослужение Te Deum, а сега многочислената им армия е потеглила със знамената си по големия път на север. Трябва да предполагаме, че идват да освободят кралицата. Видели са ги на пътя за Рипън и се говори, че имат четири хиляди пеши войници: но най-голямата им сила е тяхната конница. Имат близо две хиляди войници на коне, това са блестящите млади благородници от аристократичните родове на Севера, закоравели от години на погранични набези, опитни в двубоите, жадуващи за битка, пламенно пазещи вярата си, и всички до един — влюбени в шотландската кралица. Предвождат ги Уестморланд и Нортъмбърланд, дори графиня Нортъмбърланд придружава армията, и те се кълнат, че по-скоро ще избият всички ни, отколкото да пропуснат този огромен шанс да възстановят истинската вяра.

Когато чувам това, наистина трепвам. Усещам как сърцето ми за миг подскача при мисълта за разветите знамена и за армията, тръгнала на поход в името на истинската църква. Само ако можех да бъда с тях, с моите приятели, само ако можех да имам тяхната убеденост. Само ако можех да освободя кралицата и да потегля заедно с нея да се присъединя към тях. Какъв ден би бил този! Да потегля заедно с кралицата, за да посрещна нейната армия! Но когато си представям това, се налага да сведа глава и да си спомня, че моят дълг е към кралица Елизабет. Дал съм клетва като представител на рода Талбот. Не съм способен на безчестие. По-скоро бих избрал смъртта пред безчестието. Трябва да бъде така.

Междувременно Хейстингс продължава да ме уверява, че армията на Елизабет е поела на север, но никой не може да каже защо придвижването им отнема толкова време, нито къде се намират. Собствените ми хора са неспокойни, не им харесва мръсният малък град Ковънтри: бях принуден да им изплатя само половината от надниците им, тъй като ни измъчва отчаян недостиг на пари. Бес прави най-доброто, което може, но хранителните запаси са оскъдни, и половината от хората тъгуват за домовете си, а другата половина жадуват да се присъединят към враговете ни. Някои вече се измъкват и бягат.

Лорд Хънсдън — предан родственик на кралицата — е хванат натясно от поддръжниците на кралица Мери в Нюкасъл: не може да стигне на запад, за да отведе подкрепления в Йорк, който е на ръба на отчаянието. Целият североизток се е обявил в подкрепа на Мери. Хънсдън се движи предпазливо надолу по крайбрежието, надявайки се да се добере поне до Хъл. Носят се обаче ужасни слухове, че испанците може да слязат на суша в Хъл, а градът със сигурност ще се обяви на тяхна страна. Графът на Есекс е хванат като в капан в Йорк, не смее да тръгне в поход. Цял Йоркшир се е обявил в подкрепа на армията на Севера. Единствен сър Джордж Боус продължава да е против тях и сега е обсаден в малкото пазарно градче Барнард Касъл. Това е единственият град, обявил се в подкрепа на Елизабет, единственият град в Северна Англия, предпочел нейните претенции за трона пред тези на шотландската кралица: но дори при това положение всеки ден негови хора се измъкват тайно през портите на замъка и бягат да се присъединят към папистите.

С всеки ден, в който армията на Елизабет бавно и неохотно идва към нас, армията на Севера става все по-многочислена и уверена и напредва все по-бързо и по-бързо, и войниците й са посрещани като герои-освободители. Всеки ден, в който армията на Елизабет се забавя, армията на Севера се приближава до нас, и с всеки изминал ден расте шансът армията на Севера да стигне тук първа и да отведе шотландската кралица, и тогава войната ще приключи без сражение, а Елизабет ще бъде победена в собствената си страна от собствената си братовчедка, без да прозвънне дори един меч в нейна защита. Прекрасен край на едно кратко царуване! Бърз завършек на кратък и неуспешен експеримент с една кралица-стара мома от протестантската вяра! Това ще бъде третата дъщеря на Хенри, не успяла да се задържи на престола. Защо да не опитаме с внучката на сестра му? Това ще бъде втората провалила се протестантска представителка на Тюдорите: защо да не се върнем към старите ритуали?

На фона на всичко това, Бес ми съобщава дребна клюка, научена от нейния управител в Чатсуърт, която ме кара да съзра мъничка надежда в тези безнадеждни времена. Той й съобщава, че половин дузина от фермерите-арендатори, избягали, когато се вдигна знамето на Севера, са се върнали у дома, с подбити крака, но горди, и твърдели, че бунтът е свършил. Казват, че са марширували под знамето с петте Христови рани, че са видели вдигането на нафората в катедралата на Дърам, че катедралата е била осветена повторно и всичките им грехове са били опростени, че добрите времена са настъпили, и надниците ще бъдат вдигнати, а шотландската кралица ще се възкачи на престола на Англия. Били посрещнати като герои в селата си, а сега всички вярват, че битката е приключила и кралицата на шотландците е спечелила.