Другата кралица

За миг това ми дава надежда, че може би тези обикновени, доверчиви хора ще се задоволят със завземането на Дърам и установяването на старото кралство на Севера, и ще разпуснат армията си. Тогава можем да преговаряме. Но знам — само се преструвам, че не ме е страх. От все сърце и душа ми се иска да имах някакви обнадеждаващи новини. Иска ми се да можех да бъда сигурен, че ще успея да я опазя.

Хейстингс предрича, че лордовете от Севера ще създадат Северно кралство, и ще чакат армията на Елизабет на избран от самите тях терен. Те разполагат с предимството на числеността, те ще изберат и бойното поле. Те разполагат с конница, а армията на Елизабет няма почти никакви коне. Младите конници от Севера ще насекат чираците от Лондон на парчета. Хейстингс е мрачен при мисълта за това: но всичко, което забавя битката, е добра новина за мен. Поне няма да ми се наложи днес или утре да се изправя в битка срещу собствените си сънародници, срещу моите приятели Уестморланд и Пърси. Ужасявам се от момента, в който трябва да наредя на мъже от Дербишър да наострят сърповете си срещу хората на Уестморланд и Нортъмбърланд. Ужасявам се от деня, в който ще трябва да заповядвам на мъже да стрелят срещу родствениците си. Сигурен съм, че моите хора ще откажат.

Отвращавам се при мисълта за тази война. Мислех, че Бог ме е призовал да браня дома си от испанците или французите; но никога не съм и сънувал, че ще се озова в битка срещу сънародници англичани. Да застраша свой сънародник, воден от човек, когото цял живот съм познавал като приятел, ще разбие сърцето ми. Мили Боже, Уестморланд и Нортъмбърланд са били мои другари, съветници и сродници през целия ми живот. Ние сме трети братовчеди и роднини по сватовство и заварени братовчеди един на друг в течение вече на пет поколения. Ако тези двама мъже и техните родственици са потеглили на поход под знамето с петте Христови рани, то е просто невероятно, че не съм редом до тях. Аз съм техен брат, редно е да бъда до тях.

Битката ще дойде, и тогава аз ще трябва да погледна над ушите на коня си към техните знамена, към техните обичани, познати знамена, и да видя в тяхно лице неприятеля. Ще дойде денят, в който ще видя честните английски лица от другата страна, и въпреки това ще трябва да кажа на хората си да се подготвят да устоят на смъртоносно нападение; но този ден няма да е днес. Слава на Бога, няма да е днес. Но единствената причина да не е днес, е техният избор. Те си избират подходящия момент. Вече сме победени.

Бъдни вечер, 1569, Ковънтри: Мери

Моят капелан заключва вратата на обитаваното от мен жилище, и в тази необикновена нощ аз слушам католическата литургия, сякаш сме християни, укриващи се в катакомбите на Рим, обкръжени от безбожниците. И подобно на тях ние знаем, и сме твърдо убедени, че макар и да изглеждат толкова силни, макар че сякаш господстват над света, ще възтържествуват именно нашата далновидност, и нашата вяра, която ще се разраства, докато стане единствената.

Той завършва с молитвите за душите на благодетелите, а после увива свещените предмети, слага ги в кутия и тихо излиза от стаята. Само прошепнатото от него: „Честито Рождество“ ме сепва и ме откъсва от молитвата ми.

Надигам се от молитвената възглавничка и духвам свещите пред малкия олтар. „Честито Рождество“, казвам на Агнес и Мери и целувам всяка от тях по бузите. Членовете на домакинството ми се изнизват, един по един, като спират, за да ми се поклонят или да ми направят реверанс, и прошепват благословиите си. Усмихвам се, докато ги изпращам, а после стаята остава тиха, и топла.

— Отворете прозореца — казвам на Агнес, и се навеждам навън. Звездите блестят ярко като диаманти на фона на черното небе. Потърсвам с поглед Полярната звезда и си помислям, че моята армия сигурно спи под нея, на път към мен. Идва ми на ум една история, която Ботуел ми разказа веднъж, аз вдишвам глътка леденостуден въздух, а когато го изпускам, се чува продължителен, студен свирещ звук, като воя на буен вятър навън в нощта.

— Какво правите? — пита Мери, като намята раменете ми с шал.

— Свиря, за да призова буря — казвам, усмихвайки се при мисълта за Ботуел, който сам призова буря в нощта преди битката на Карбъри Хил. — Призовавам буря, която да ме отвее чак до престола ми.

Декември 1569, Ковънтри: Бес