Духовна връзка

— Вероятно. — Погледна към Лиса. — Можеш ли още да караш другите да ти бъдат роби?

Лиса се нацупи.

— Не обичам да мисля за това по този начин, но да, мога. — Това беше още едно от свойствата на духа.

Мия помисли още малко, след което кимна отсечено.

— Добре. Елате пак към два часа и ще видим какво можем да направим.

Два часът следобед за останалия свят означаваше полунощ за мороите, които живееха по нощно разписание. Да си навън на ярка дневна светлина, не ми звучеше особено потайно, но реших, че планът на Мия се основава на предположението, че по това време на деня наоколо ще има по-малко народ.

Тъкмо се опитвах да реша дали да останем още малко или да си тръгнем, когато почукването на вратата прекъсна мислите ми. Мия трепна и явно се смути. Стана и отиде да отвори. Откъм коридора се разнесе познат глас.

— Извинявай, че идвам по-рано, но аз…

Кристиан влезе в дневната. Когато ни видя двете с Лиса, млъкна рязко. Всички се вцепенихме. Явно аз бях тази, която трябваше да се престори, че не е станало нищо и не сме се озовали в тази ужасно неловка ситуация.

— Здравей, Кристиан — заговорих весело. — Как си?

Очите му бяха приковани в Лиса и му трябваше минута, за да ги насочи към мен.

— Добре. — Погледна към Мия. — Мога да дойда по…

Лиса се изправи припряно.

— Не — рече със студен глас като на истинска принцеса. — Двете с Роуз и без това си тръгвахме.

— Да — побързах да се съглася. — Имаме… да вършим разни работи. А и не искаме да прекъсваме вашата… — По дяволите, нямах представа какво смятаха да правят. И не бях сигурна, че искам да науча.

Мия най-сетне се окопити.

— Кристиан искаше да му покажа някои движения, които тренирах с пазителите в кампуса.

— Страхотно. — Продължих да се усмихвам, докато с Лиса вървяхме към вратата. Тя заобиколи колкото можа по-далеч Кристиан. — Джил ще ревнува.

И не само Джил. След като отново си казахме довиждане, двете с Лиса си тръгнахме и закрачихме през моравата. Усещах гнева и ревността, които се излъчваха през връзката.

— Това е само техният боен клуб, Лис — заявих, без да я чакам да заговори. — Няма нищо между тях. Ще си говорят за юмруци, ритници и други скучни неща. — Е, всъщност всички тези неща бяха доста готини, но нямах намерение да разкрасявам факта, че Мия и Кристиан се виждат.

— Може би сега няма нищо между тях — изръмжа тя, загледана с каменно изражение напред. — Но кой знае какво ще се случи? Прекарват заедно времето си, упражняват някои физически движения, едното води до другото и…

— Това е абсурдно! — възкликнах. — Такива неща изобщо не са романтични. — Още една лъжа, имайки предвид, че тъкмо така бе започнала връзката ми с Дмитрий. Но отново беше по-добре да не го споменавам. — Освен това Кристиан не може да има връзка с всяко момиче, с което се вижда. Мия, Джил — не се обиждай, но той не е от мъжете, които са мечтата на всяка жена по света.

— Но той е много хубав — възрази приятелката ми, в която продължаваха да бушуват мрачни чувства.

— Да-а — признах, като внимавах да не откъсвам поглед от пътеката пред нас. — Но се иска повече от това. Освен това, мислех, че не ти пука какво прави той.

— Не ми пука — съгласи се тя, но не успя да убеди себе си, камо ли мен. — Изобщо.

През останалата част от деня усилията ми да я отвлека от мрачните й мисли останаха напразни. Думите на Таша изплуваха в главата ми: Кога ще оправиш това? Лиса и Кристиан бяха толкова дяволски неразумни, ядосани един на друг, и двамата в плен на гордостта и обидата — което на свой ред вбесяваше и мен. Кристиан щеше да ми бъде много полезен в незаконните ми авантюри, но заради Лиса трябваше да стоя далеч от него.

Накрая я оставих с лошото й настроение, защото наближи часът на вечерята с родителите на Ейдриън. В сравнение с нейния любовен живот, моята връзка с полуразглезения плейбой от кралски произход и семейство, което не ме одобряваше, си изглеждаше направо оптимистична. В какво тъжно и плашещо място се бе превърнал този свят. Уверих Лиса, че ще се върна веднага след вечерята и двете заедно ще отидем да видим Мия. Споменаването на Мия не я ощастливи, но мисълта за предстоящото тайно нахлуване мигом отвлече мислите й от Кристиан.

Роклята, която избрах за вечерта, беше вишневочервена, от ефирна материя, великолепна за лятото. Деколтето беше прилично, а късите паднали ръкави й придаваха класическа елегантност. С косата си, вързана на опашка ниско на тила, за да закрива превръзката, почти имах вид на порядъчна приятелка — което за пореден път доказва колко измамна е понякога външността, имайки предвид, че кроях налудничав план да върна предишния си възлюбен от света на мъртвите.

Ейдриън ме изгледа от главата до петите, когато пристигнах в къщата на родителите му. Те поддържаха постоянна резиденция в кралския двор. Усмивката му беше знак, че е харесал това, което е видял.

— Одобряваш ли? — попитах го и се завъртях.

Той плъзна ръка около кръста ми.

— За нещастие, да. Надявах се, че ще се появиш в нещо по-предизвикателно. Нещо, което би скандализирало родителите ми.