Джийвс се намесва

— Именно. Ако искаш, можем да се хванем на бас по пет шилинга, че този сценарий ще има следната заключителна сцена — лейди Уикъм ме взима в прегръдките си, целува ме по челото и казва, че знае, че ще направя малкото й момиче щастливо. Господи, Бърти, като си помисля, че тя — искам да кажа Боби, не лейди Уикъм, скоро ще бъде моя и че малко след като ей онова слънце се скрие зад хълма, аз ще нагъвам гозбите на Анатол, идва ми да затанцувам сарабанда. Между другото, като говорим за вечеря, мислиш ли, че може да се стигне и до нощувка? „Бикът и букът“ е похвален доста в Пътеводителя за автомобилиста, но тия провинциални ханчета са ми дошли до гуша. Бих предпочел да остана в Бринкли Корт, откъдето имам толкова щастливи спомени. Можеш ли да го уредиш с леля ти?

— Тя не е тука. Отиде да се погрижи за сина си Бонзо в неговото училище, защото има шарка. Но ми се обади днес следобед и ме инструктира да ти пратя телеграма и да те поканя на едно по-продължително гостуване.

— Майтапиш се.

— Не, съвсем официално е.

— Но защо се е сетила за мен?

— Иска да направиш нещо за нея.

— Може да има всичко, което поиска, дори половината от кралството ми. Какво… — гласът му секна и погледът му светна тревожно. — Не ми казвай, че иска от мен да раздам наградите на средното училище в Маркет Снодсбъри както Гъси.

Говореше за един наш общ приятел на име Гъси Финк-Нотъл, когото възрастната ми родственица хвана на тясно за тази задача предишното лято. Той се нафиркал до козирката и така вдигнал летвата, че всички бъдещи оратори напразно ще се силят да го стигнат.

— Не, нищо подобно. Тази година наградите ще бъдат раздадени от Обри Ъпджон.

— Успокояваш ме. Как е той, между другото? Не може да не сте се срещнали?

— О, да, срещнахме се. Полях малко чай отгоре му.

— По-добро от това здраве му кажи.

— Пуснал си е мустаци.

— Какво облекчение. Никак не тръпнех в очакване да видя тая негова горна устна. Помниш ли как ни караше да треперим, когато я размърдаше насреща ни. Чудя се как ли ще реагира, когато се изправи лице в лице не само с един, но с двама бивши ученици, и то точно двойката, която го е преследвала в сънищата му последните петнайсет години. Може пак да се позанимаем с него.

— Той не е тука.

— Ти каза, че е бил.

— Беше и пак ще бъде, но сега не е. Отиде в Лондон.

— Никой ли няма тука?

— Разбира се, че има. Филис Милс…

— Мило момиче.

— … и мисис Хоумър Крийм от Ню Йорк и нейният син Уилбърт. А тук стигаме и до това, което леля Далия ще иска да направиш за нея.

Бях доволен да забележа, че докато го информирах по въпроса Уилбърт-Филис и обяснявах ролята, която се очаква да играе, той не прояви признаци на несъгласие с председателското вето. Само проследи умно разясненията ми и когато свърших, каза, че е изпълнен с желание да помогне. Не е много, каза той, за човек, който толкова уважава леля Далия и откакто го е напоила така щедро преди две лета, чака с нетърпение момента да й се отплати.

— Разчитай на мен, Бърти — рече той. — Не можем да оставим Филис да се свърже с мъж, който очевидно ще се окаже откачалка. Ще бъда винаги до този Крийм, и до леглото му, и до чинията му, и ще следя всичките му ходове. Всеки път, когато подмами бедното девойче към зелената морава, ще бъда там, клекнал зад някой цъфнал храст — целият нащрек да изскоча и да гръмна дивеча при най-малкия знак, че се готви да се разчувства. А сега, ако ми покажеш стаята ми, ще се изкъпя и наглася, за да изглеждам като кукуряк на вечеря. Анатол още ли прави онези Timbales des ris de veau toulousaines?

— Да и Sylphides a la ere me d’ecrevisses.

— Няма друг като него, няма — изхриптя Кипър, като облиза устни с върха на езика си и се огледа като вълк, мернал руски мужик. — Един-единствен е.

10

Тъй като нямах никаква представа кои стаи са на разположение и кои не, устройването на Кипър наложи да се позвъни на татко Глосъп. Натиснах звънеца и той се появи. На влизане ми хвърли такъв конспираторски поглед, какъвто изпълняващият длъжността секретар на някое тайно общество би хвърлил на приятел от членската маса.

— О, Сордфиш — казах аз, като му върнах конспираторския поглед, защото обичам да съм вежлив, — това е мистър Херинг, който е дошъл да се присъедини към нашата малка група.

Той се прегъна в кръста, не че имаше много кръст.

— Добър вечер, сър.

— Той ще остане за известно време. Къде ще го настаним?

— Червената стая е съвсем подходяща, сър.

— Получаваш Червената стая, Кипър.

— Добре.

— Миналата година бях в нея. Не и дълбока като кладенец, ниту широка като църковна порта, ну стига, шъ стане — изрецитирах една от шегите на Джийвс. — Ще придружите ли мистър Херинг дотам, Сордфиш?

— Много добре, сър.

— А когато той е готов, може би ще мога да ви кажа две-три думи в кухненския килер — рекох, намигайки конспираторски.

— Разбира се, сър — отвърна той, също намигайки конспираторски.

Беше една от онези велики вечери за конспираторски погледи.