Миг по-късно Джими установи, че това беше по-малкото зло. Смъртта на любимите му герои го потресе, но не се отрази на материалното му положение. Истинската трагедия започна, когато разгърна вестника на страницата за светска хроника. Заглавието, написано с огромни букви, му подейства така, сякаш го беше улучил куршум в челото: „Новите подвизи на Разюздания Джим“. А отдолу се мъдреха името и фамилията му, та на всички читатели да стане ясно за кого става дума. Когато неочаквано зърне името си във вестника, човек изпада във възторг или в отчаяние. Джими потъна в дълбините на отчаянието. Набързо прегледа статията и се убеди, че не е хвалебствена. Авторът безпощадно раздухваше скандала около злополучната схватка с лорд Пърси Уипъл в клуб „Шестстотин“, която описваше надълго и нашироко със завидна енергия, надминаваща дори усилията на колегата му Бил Блейк от лондонския „Дейли Сън“. Словоизлиянията на Блейк бяха ограничени от липсата на достатъчно място, защото бе предал статията си в час, когато вестникът почти беше готов за печат. На американския драскач беше дадена пълна свобода, от която той най-безцеремонно се бе възползвал. На всичкото отгоре редакторът очевидно бе с доста либерални възгледи, тъй като редом със статията се мъдреше крайно непристойна карикатура, изобразяваща грубоват младеж в напреднал стадий на алкохолизъм, който замахваше с юмрук към млад джентълмен с монокъл и във вечерно облекло. Аристократът почти нямаше брадичка и Джими разсеяно си помисли, че е извадил късмет, като го е улучил точно там. Единственото му утешение бе, че карикатуристът бе изобразил лорд Пърси по-отблъскващ от американския му съперник. Вторият син на херцога на Дивайз беше изрисуван с коронка на главата, което би предизвикало оживени дискусии дори в лондонски нощен клуб.
След третото прочитане на цялата страница Джими осъзна нещо, което вцепененото му съзнание първоначално отказваше да възприеме — че пренебрежителната статия е поредната от серия статии, посветени на живота му в Англия. Авторът често споменаваше предишните си коментари по този въпрос. Закуската на Джими изстина, ала на него изобщо не му беше до закуски. В изключително редки случаи боговете ни осеняват със своята благодат и ни позволяват да се видим през очите на ближните си. На нашия герой божията благодат му дойде малко множко. След като за трети път се запозна със съдържанието на статията, той получи съвсем реална представа за себе си — чувстваше се като естествоизпитател, който се е натъкнал на непознато и противно насекомо. Ето какъв е бил в действителност! Как ли са го допуснали да отседне в този хотел, който се ползва с толкова добро име?
Почувства се толкова отвратителен и недостоен, че беше готов да се разплаче, когато сервитьорите се отнасяха учтиво към него. В понеделник сутринта отиде на Парк Роу, където се помещаваше архивът на „Кроникъл“, и прочете всички статии, посветени на Разюздания Джим — мъчително занимание, напомнящо на ексцентричния обичай на жреците на Ваал да забиват ножове в плътта си или на авторите да четат всички публикувани в пресата рецензии за произведенията им.
Още щом разгърна един брой отпреди около месец, откри онова, от което се страхуваше. През следващите няколко седмици липсваха унищожителни статии по негов адрес, ала тъкмо когато си казваше, че страховете му са били неоправдани, злобно излияние сложи край на надеждите му. Залови се да чете брой след брой, защото бе решен да научи истината, дори да беше жестока. След по-малко от два часа вече я знаеше. Вестникът не бе пропуснал най-подробно да запознае читателите си с подвизите на Разюздания Джим: описани бяха скандалът му с букмейкъра и безобразното му поведение на митинга, както и отказът му да се ожени за барманката. Почитателите на „Кроникъл“ имаха пълен достъп до биографията му. Само какъв прякор му бяха лепнали! Разюздания Джим! Пфу!
Напусна архива и се прислони в един вход на Парк Роу, за да събере мислите си. В първия момент изобщо не му хрумна какви ще бъдат финансовите последствия от злостните нападки на непознатия драскач. В душата му цареше смут поради удара, който бе нанесен на самоуважението му. Имаше усещането, че всички забързани минувачи го познават; струваше му се, че го гледат с насмешка. Изражението на онези, които преживяха дъвките си, беше почти ехидно; поведението на мъжете, дъвчещи изгасналите си пури, изразяваше открито неодобрение и презрение. Ала с напредване на времето чувствителността му се притъпи и той със свито сърце установи, че има нещо много по-неприятно от засегнатото му самолюбие.