Джим Тайфуна

Джими смръщи вежди. Помисли си, че ако му падне този човек, ще го удуши с голи ръце.

— Де да можеше да ме запознаете с него — процеди през стиснати зъби.

— Едва ли някога ще го срещнете — промълви Ан. — Живее в Англия и се казва Крокър, Джими Крокър.

Воят на вятъра не успя да заглуши звънеца, с който призоваваха пасажерите на вечеря. Ан се обърна и тръгна към каюткомпанията, като бърбореше:

— Най-сетне! Странно какъв апетит има човек по време на презокеанско пътуване. — Спря и извика: — Няма ли да вечеряте, господин Бейлис?

— Още не — измърмори той.

Осма глава

Безмилостното обедно слънце напичаше Парк Роу. По тротоарите се блъскаха стотици чиновници, които мислено вече си поръчваха любимото меню. В каньона на Насо Стрийт пешеходците се движеха по-бавно. Чуждоземни амбулантни търговци се опитваха да изблъскат вестникарчетата, а огромните товарни коне полагаха неимоверни усилия да не стъпчат гражданите. Към сградата на общината напираше обичайната армия от щастливи влюбени, които искат да се снабдят с разрешителни за брак. Хора се вмъкваха и изскачаха като зайци от подлезите, водещи към станцията на метрото. Сцената действаше ободряващо и беше типична за този нервен център от исполинското тяло на Ню Йорк.

Джими Крокър със завист наблюдаваше минувачите. Някои преживяха дъвка, други носеха бели копринени вратовръзки, прикрепени с игли, обсипани с изкуствени скъпоценни камъни, трети пък дъвчеха недопушените си пури. Джими презираше проявите на простащина и безвкусицата, но в момента на драго сърце би се сменил с когото и да било от тези мъже. Защото те бяха хора с професии и ги упражняваха. Според него това бе най-важната съставка в рецептата за върховно щастие. Поетът се е произнесъл доста унищожително по адрес на онзи, „чието сърце остава студено, когато прага на дома си роден прекрачи след пътешествия из земи непознати“, ала навярно би оправдал Джими Крокър, който бе толкова обезсърчен, че не изпитваше радост от завръщането си в родината. Поетът с готовност би се съгласил, че словата „има титла висока и името си носи гордо, а богатството му е тъй несметно, че никой не може да го преброи“ не се отнасят за господин Джеймс Крокър. Нашият герой притежаваше точно сто трийсет и три долара и четирийсет цента и изобщо не се гордееше с името си, след като го беше видял на страниците на нюйоркския „Сънди Кроникъл“. Току-що беше посетил архива на вестника и прочетеното го накара мислено да се поздрави, задето бе имал благоразумието да се преименува на „Бейлис“.

Не е чудно, че сърцето му не се свиваше от умиление, докато наблюдаваше милата родна картинка.

В събота „Атлантик“ хвърли котва в нюйоркското пристанище. Джими нае стая в скъп хотел и поръча да му сервират закуската в десет, като не забравят да му донесат и неделното издание на „Кроникъл“. От пет години не беше разгръщал вестника, в който като репортер бе описал толкова пожари, убийства, пътнотранспортни произшествия и венчавки. Струваше му се, че като го прегледа, ще се приобщи към живота в отечеството. Какъв символизъм се криеше във факта, че ще започне първия ден от завръщането си в Америка със закуска в леглото и прочит на добрия стар „Кроникъл“. Докато се унасяше в сън, се запита кой ли е сега главен редактор и дали в хумористичното приложение все още се описват забавните приключения на семейство Донат.

Когато сутринта посегна към вестника, бе обзет от толкова силно вълнение, че едва не пророни сълзи — постъпка, недостойна за един истински мъж. Вярно е, че на пътешественика е мила гледката на нюйоркските небостъргачи, очертаващи се на фона на небето; истина е, че трясъкът на въздушната железница и специфичната миризма в подземието на метрото му действат като поздрав за добре дошъл, ала той напълно се убеждава, че се е завърнал в родината едва когато разгърне неделния вестник. Като всеки от нас Джими първо разлисти хумористичното приложение. Докато го преглеждаше, сърцето му се вледени, обзе го предчувствие за някаква катастрофа. Героите от семейство Донат вече не присъстваха на страниците на приложението. Джими се упрекна, че е глупаво да се чувства така, сякаш са му съобщили за смъртта на скъп приятел; вихрените приключения на татко Донат и компания се публикуваха във вестника цели пет години преди да напусне страната, а дори най-забавният хумористичен герой не е в състояние да задържи интереса на читателите в продължение на цяло десетилетие. При все това настроението му се помрачи и той дори не се усмихна на нескопосаните шегички на героя с абсурдното име Дил Пикъл5, който беше заместил татко Донат.