Джим Тайфуна

Деветнайста глава

— Е, Скинър, приятелю мой, как се справяш с живота? — обърна се към него Джими.

Господин Крокър предпазливо се огледа, сетне отхвърли маската на смирен свещеник. Спусна се към сина си, сграбчи десницата му и я разтърси.

— Джими! Много съм щастлив да те видя, Джим!

Младежът го изгледа накриво и високомерно процеди:

— Забравяш се, драги. Ще те уволнят, ако посрещаш високопоставените гости като стари приятели! — Тупна баща си по гърба и възкликна: — Татко, ти си радост за очите ми! Как се озова тук? Какво си намислил? Защо се правиш на иконом? Кога пристигна? Хайде, разказвай.

Бингли Крокър пъргаво се настани върху бюрото, провеси крака и се ухили до уши:

— Причината е писмото, което ми изпрати по Бейлис, Джими. Слушай, не трябваше да се жертваш заради мен.

— Прецених, че ще имаш по-големи шансове за благородническата титла, ако изчезна от хоризонта. Между другото, как уважаемата ми мащеха прие схватката ми с лорд Пърси?

Усмивката на баща му помръкна:

— Не ми напомняй, засега предпочитам да не мисля за нея. Побесня, като научи за случилото се с Пърси и че си заминал за Америка. Хич не ми се ще да мисля как е реагирала на моето дезертьорство.

— Още не си ми обяснил защо си тук.

— Ами… изпитвах носталгия, която винаги се усилва по време на бейзболния сезон, а след разговора с Пет вече не ме сдържаше в Англия.

— Какво? Нима си се срещнал с него в Лондон?

— Да съм го срещнал ли? Та аз го посрещнах.

— Моля?

— Посрещнах го на вратата, когато ни посети със съпругата си. Тъкмо се канех да изляза на улицата и да проверя дали през нощта е валял толкова проливен дъжд, че да се отложи мачът по крикет, на който щяха насила да ме завлекат. В този момент на вратата се позвъни и аз… аз отворих.

— Постъпил си като плебей, не като бъдещ лорд. Срамувам се от теб, татко. Не си заслужил благородническата титла.

— Докато се усетя, гостите решиха, че съм икономът. Не ми се щеше Юджиния да разбере, че съм ги посрещнал на вратата — знаеш отношението й към този мой навик — затова влязох в ролята на Бейлис. Обаче не се сдържах и попитах стареца за резултатите от бейзболните мачове, с което му направих толкова добро впечатление, че ми предложи да ме назначи като иконом, ако някога реша да напусна работата си при госпожа Крокър. После получих писмото ти, от което разбрах, че заминаваш за Ню Йорк… и се престраших да направя онова, за което мечтаех от години. Само с вериги можеха да ме задържат в Лондон. На следващия ден тайно се измъкнах от къщи, купих си билет за „Кармантик“… и ето ме тук. Господин Пет изпълни обещанието си и веднага ме назначи. — Замълча и доби блажено изражение, което до неузнаваемост промени грозноватото му лице. — Откакто съм тук, не съм пропуснал бейзболен мач! Лари Дойл е върхът, ама и Клем си го бива. Гледай сега. — Скочи от бюрото, грабна няколко книги и ги подреди на пода. — Двама играчи стоят на базите, а онзи… как му беше името… замахва с бухалката и изпраща топката в центъра, където е тази книга…

— Дръж се прилично, Скинър. Не се отнасяй така небрежно към собствеността на работодателя ти. — Джими върна книгите на полицата. — Друг път ще споделиш преживяванията си на бейзболното игрище. Повече ме интересува как виждаш бъдещето. Какви са плановете ти. Няма вечно да се преструваш на иконом, нали? Кога се връщаш в Лондон?

Господин Крокър видимо посърна и промърмори:

— Навярно и това ще стане. Но как да си замина тъкмо когато „Джайънтс“ са начело в класирането?

— Не мога да повярвам, че си се изпарил без никакво предупреждение.

— Оставих на Юджиния бележка, с която й съобщавах, че заминавам на почивка в Америка. Божичко, как ли ще ме подреди, когато се върна!

— Отстоявай правата си, татко. Обясни й, че мястото на жената е вкъщи, а на мъжа — на стадиона.

Бингли Крокър печално поклати глава:

— Лесно е да се каже, когато се намираш на хиляди километри разстояния от Юджиния, синко. Но ти не по-зле от мен знаеш, че макар да е забележителна жена, пред нея човек не може да отстоява правата си. Със сестра й са от един дол дренки. Тъй като съвсем отскоро си тук, може би не си забелязал, че и госпожа Пет командва в този дом, а съпругът й е като послушно кученце. Май и аз съм в неговото положение, Джим. Определен тип мъже са родени да бъдат потискани от определен тип жени. Аз спадам към мухльовците, а Юджиния към властните амазонки. Сигурен съм, че тъпкано ще ми го върне и мисълта за отмъщението й ми разваля настроението от хубавото прекарване.

Тъй като в думите на баща му се съдържаше голяма доза истина, Джими предпочете да смени темата:

— Наслаждавай се на мига, не мисли за бъдещето. Слушай, откъде си усвоил тънкостите на този занаят? Щях да припадна, като те чух да казваш тържествено: „Обядът е сервиран, мадам“.

— Бейлис ме научи на това-онова. Пък и в театъра ми се е случвало да играя ролята на иконом.

Джими се замисли, сетне промълви:

— Превъплъщавал ли си се някога в ролята на похитител?