Джим Тайфуна

— Я не ме обиждай! И без това ми е пламнала главата от най-различни проблеми. Е, чакам отговора ти? Ще делим ли парите или ще играеш сам?

— Не бери грижа, малкия. Обещавам да ти дам половината от откупа.

Огдън с копнеж погледна към бюрото и промърмори:

— Ще ми се да го имам черно на бяло. Така или иначе в съда едва ли ще признаят подобен документ. Май ще трябва да ти се доверя.

— Давам ти честната си мошеническа дума. Ние, крадците, трябва взаимно да си вярваме.

— Не ме наричай крадец. Предложих ти сделка: разполагам с нещо ценно и този път никой няма да го получи даром. Какъв глупак съм бил! Късно се досетих за тази далавера. Разбрахме се значи. Оставям нещата в твои ръце.

Измъкна телесата си от дълбокото кресло и тътрейки крака, излезе от библиотеката.

Ан слезе от галерията и видя, че младежът е потънал в дълбок размисъл. Като чу стъпките й, вдигна глава и промълви:

— Малкият гений едва ли подозира колко ни е улеснил. Не се налага да си блъскаме главите как да го отвлечем.

— Как е възможно да се шегуваш с това? Осъзнаваш ли, че е опасно да останеш тук? Разкрит си и незабавно трябва да напуснеш къщата. Всеки момент може да те арестуват.

— Не мисли за мен. Най-важното е да осъществим плана ти. После ще решим какво да предприема, за да се защитя.

— Не разбираш ли какъв риск поемаш?

— Не се страхувам от рисковете. Искам да ти помогна.

— Не съм съгласна.

— Трябва да приемеш, няма да се справиш сама.

— Моля те, бъди благоразумен. Какво ще си помислиш за мен, ако позволя да се изложиш на опасност…

— Никога няма да си променя мнението за теб, то е перманентна величина. Онази нощ на палубата на „Атлантик“ опитах да ти призная чувствата си, но ти ме възспря. Мисля, че си най-прекрасното момиче на света! Обикнах те от първия миг, в който те видях. Веднага те познах… Не, не ме мисли за луд — виждахме се за пръв път, но те познах. Ти си жената, за която винаги съм мечтал. Упрекваш ме, че поемам голям риск. Нима не разбираш, че когато съм с теб забравям за дебнещите ме опасности? Заради теб съм готов и в огъня да вляза, а ти искаш да се откажа от съвместното ни начинание само защото криело известен риск!

Ан беше отстъпила до вратата и изумено се взираше в него. С другите младежи (не един и двама й бяха правили подобни признания, откакто беше представена в обществото) се бе отнасяла хладно и сдържано. Не изпитваше нищо към тях и беше сигурна, че няма да се поддаде на ухажванията им. Ала сега сърцето й биеше лудо и постепенно я обземаше предчувствието, че сдържаната и самоуверена Ан Честър е изправена пред опасността да стане за посмешище.

Ненадейно осъзна, че в Джими има нещо, която я привлича като магнит… нещо, което я свързва с него. Беше особено претенциозна по отношение на мъжете. Не би могла да отговори защо все намира недостатъци на младежите, с които играе голф, ходи на езда или кара яхта, но откакто беше започнала да се подлага на самоанализ, се бе убедила, че придирчивостта й към мъжете е черта на характера й. Не можеше да опише какво качество трябва да притежава избраника й, но знаеше, че ще го познае, когато го открие… и сега го откриваше в Джими. Той беше безразсъден, безотговорен и луда глава, тя — необуздана, и двамата сякаш бяха родени един за друг.

— Ан! — възкликна младежът.

— Късно е. — Не искаше да каже това. Искаше да извика, че е невъзможно, че и дума не може да става за близост помежду им. Ала сърцето й отказваше да се подчини на разума. От очите й сякаш падна превръзката и тя разбра защо от първия миг е изпитала привличане към Джими. Бяха сродни души… а тя бе позволила на щастието да й се изплъзне. — Обещах на лорд Уизбийч да се омъжа за него.

Джими се вцепени, сякаш го беше зашлевила с всички сили.

— Обещала си да се омъжиш за лорд Уизбийч!

— Да.

— Но… кога… кога успя?

— Само преди няколко минути. Нали си спомняш, че го закарах до хотела. Лордът ми предложи брак още преди да заминем за Англия, обещах да му дам отговор след завръщането ни. Но дните минаваха, а аз се колебаех, нещо като че ми подсказваше да не бързам. Днес Уизбийч постави въпроса ребром. Нямаше как повече да увъртам, затова се съгласих.

— Невъзможно е да си влюбена в него. Моля те, кажи, че не го обичаш!

Ан го погледна в очите:

— През последните минути с мен се случи нещо странно, объркана съм. Допреди малко бях сигурна в чувствата си. Казвах си, че харесвам Уизбийч, който е симпатичен и с благ характер. Убедена бях, че ще се разбираме и ще бъдем щастливи заедно. Какво повече бих могла да искам? И… се съгласих.

— Няма да се омъжиш за него. Невъзможно е!

— Вече дадох дума.

— Вземи си я обратно.

— Не мога.

— Трябва!

— Не мога. Като си влязъл в играта, ще играеш докрай.

Джими отчаяно търсеше по-убедителни думи.