Джулиет гола

Тъкър пресуши питието си и остави чашата на бара. Не желаеше да обсъжда с този тип отговорностите си. Искаше да бъде сам, навън.

— Нямах намерение да кажа това, което ще ти кажа — рече Джери, — но ти си тъпак, така че защо да не ти го кажа?

Тъкър го подкани да заповяда.

— Тази тава, „Джулиет“, всъщност е дръж ми шапката, нали? Искам да кажа, ясно ми е, че си искал да я изчукаш. Тя е готино парче, виждал съм снимки. Но чак такава драма? Не ми се връзва.

— Много си умен — каза Тъкър. Той козирува за поздрав и си тръгна. Смяташе направо да се махне, но трябваше първо да се изпикае. В крайна сметка драмата стана доста сапунена, защото на връщане от тоалетната отново вдигна ръка в същия ироничен поздрав към Джери.

* * *

Години по-късно малки групи опърпани фенове започнаха да се срещат в интернет и въпросното посещение на тоалетната се превърна в обект на сериозни анализи. Тъкър винаги се изумяваше от такова буквално мислене. Ако Мартин Лутър Кинг бе решил да мине през тоалетната, преди да произнесе речта с „имам мечта“, тези хора сигурно щяха да си помислят, че цялата работа му е хрумнала там, на момента. Докато излизаше от тоалетната, неговият барабанист Били влезе вътре. Мозъкът на Били беше толкова задръстен от трева, та сигурно той бе измислил това мистично преживяване. Разговорът му с Джери си остана между тях, за негова висока и непреходна чест.

Докато се прибираше, повърна на някаква стена по пътя между кръчмата и мотела. Повръщаше студени хапки, червено вино и ирландско уиски, но сякаш с това излизаха и други неща. А на сутринта се обади на мениджъра. Всъщност онази вечер не беше чак толкова драматична, каквото и да пишат хората в мрежата. Той научи, че е станал баща. И отмени едно турне. Вероятно същата вечер и други музиканти из цяла Америка бяха научили за своето бащинство и бяха отменили турнета. Това си е част от работата на музикантите. А денят след това не беше нищо особено, нито денят след него, и така шест хиляди пъти, докато на човек му дойде до гуша. Ефектът е с натрупване.}

Глава 12

Отначало Ани се зарадва, че Тъкър и Джаксън закъсняват. Това й даде време да се успокои и да се настрои, за да се представи такава, каквато искаше да изглежда. Да, между нея и Тъкър може би съществуваше някаква връзка, но тя бе виртуална и тънка като паяжина — да я духнеш и ще се разпадне. Но ако той бе пристигнал на минутата в три, тя вероятно нямаше да се въздържи и щеше да се метне на врата му, което изискваше реципрочна проява на ответни чувства, за каквито нямаше никакви доказателства. Около десет минути след три тя вече мислеше да го потупа приятелски по бузата, а още десет минути по-късно вече си мислеше да замени потупването с ръкостискане, макар да смяташе да обгърне дланта му с две ръце, за повече топлина. Към четири без петнайсет тя вече не си падаше толкова по него.

И, разбира се, ако прозираше, че изобщо е възможна подобна безочливост, нямаше да предложи да се срещнат в къщата на Дикенс на Даути стрийт. Наоколо нямаше нито магазини, нито кафене, в което да седне и да наблюдава входа на музея, докато посръбва капучино на цената приблизително на двуетажна къща в Гулнес. Затова трябваше просто да стои на улицата по най-глупав начин. И макар някъде в себе си да знаеше, че усещането за глупост в цялата тази работа неизбежно ще се появи като резултат от този детински флирт (ако флиртът може да бъде толкова еднопосочен, колкото този, без да се превърне в най-обикновено увлечение), тя все пак се надяваше това да се случи на по-късен етап, когато той престане да отговаря на нейните имейли. Какво си въобразяваше тя? Та той беше саможив, не напълно възстановен алкохолик и бивша рок звезда. Нито едно от тези качества не предполагаше, че той ще дотърчи до музея в три часа на секундата в четвъртък следобед. Как да постъпи? Един час по-късно, след като отхвърли идеята да разгледа сама музея (тъй като изведнъж престана да обича Дикенс толкова, колкото се бе преструвала), тя се запъти към Ръсел скуеър. Беше му изпратила номера на мобилния се телефон, но той не бе предложил нищо в замяна — доста лукав ход от негова страна. Знаеше единствено, че е отседнал в апартамента на дъщеря си, но дори да притежаваше детективските способности да изнамери нужната информация, нямаше да се обади и със сигурност нямаше да потропа на вратата. Все пак имаше някаква гордост.

Дълбоко в себе си тя още не се бе отказала от него, иначе щеше да се върне в евтината, смърдяща на мухъл хотелска стая недалеч от Британския музей, щеше да си вземе чантата с багаж за един ден и да се прибере с влака обратно в Гулнес. Но не искаше. Когато стигна до Ръсел скуеър, видя афиш, рекламираш, френски филм, и проседя два часа сама в тъмното, четейки субтитрите с присвити очи. Беше настроила телефона си на вибрация и продължи да го проверява на всеки пет минути в случай, че не е усетила вибрацията, но нямаше никакви съобщения, никакви пропуснати повиквания, никакви признаци, че има уговорена среща с някого.