Джулиет гола

Спомни си какво означава предчувствието за надвиснала катастрофа точно докато натискаше глупавата тежка входна врата на скъпата болница. Някой, може би робот с телосложението на Кинг Конг, обгърна гръдния му кош с грамадни стоманени ръце и започна да стяга. Надолу по ръката и нагоре по врата му премина свирепа електрическа болка и той се опита да не поглежда пребледнялото, уплашено лице на Джаксън. Искаше да се извини — не за това, че беше болен, а за всички лъжи, които бе изрекъл. „Прости ми, сине“, искаше да каже. „Това, дето ти казах, че никой никога не умира… не е вярно. Хората непрекъснато умират. Свиквай“.

Той продължи да крачи колкото можеше стабилно и спокойно, докато стигна до рецепцията.

— Мога ли да ви помогна? — каза жената. Виждаше отражението си в очилата й. Опита се да надникне през стъклата пред очите й.

— Много се надявам. Почти съм сигурен, че получавам инфаркт.

Има най-различни събития, които могат да предизвикват вълни от суматоха между континентите: наводнения и глад, революция, големи международни състезания. В този случай обаче причината беше влошеното здравословно състояние на един мъж на средна възраст. Телефони зазвъняха в апартаменти и къщи из Америка и Европа, а слушалките вдигаха привлекателни, все още стройни жени, прехвърлили трийсетте, четирийсетте или петдесетте. Ръце се вдигаха към изненадани уста, следваха допълнителни обаждания, загрижени приглушени гласове изричаха успокояващи фрази. Резервираха се полети, изваждаха се паспорти, отменяха се ангажименти. Съпругите и децата на Тъкър Кроу се втурнаха да го видят.

Идеята беше на Лизи. В нормалния живот тя беше сантиментална млада жена, която често се просълзяваше от домашни любимци, деца и романтични комедии; само че животът с Тъкър не беше нормален живот най-вече защото почти липсваше и времето, прекарано с него, се губеше във времето, прекарано без него. И как можеше да бъде другояче? Това беше неравна битка. Още при вида му и при звука на гласа му тя ставаше рязка и заядлива и с неудоволствие отчиташе, че гласът й се повишава с цяла октава. Но когато го видя в болничната стая, той спеше, упоен и безпомощен, и гневът й към него утихна. Тя можеше да бъде добра и любяща дъщеря, поне докато той лежеше там кротко. Бе решила, когато се събуди, да му говори вече така, както говореше на хората, които обичаше.

Бяха й казали, че няма да умре, но работата беше друга — трябваше да използваш момента. Щом тя изпитваше към Тъкър повече благоразположение отвсякога, сигурно и другите се чувстваха по същия начин. Освен това си въобразяваше, че той много би искал да види някакво събиране, някакъв опит да се съединят частите от едно разпиляно семейство. Вината за това, че не го познава, не беше нейна.

{12 юни, 1986, Минеаполис

В зората на кариерата си Тъкър колекционираше истории за изцепките на разни музиканти. Той ги колекционираше не от желание да им подражава, а защото беше моралист, а историите бяха толкова отвратителни, че можеха да служат за нравствени ориентири — в неговата професия не беше трудно да се спечели репутация на свестен човек. Ако не хвърляш употребените момичета през прозореца, хората те смятат за Ганди. Той дори бе участвал в няколко сбивания в опит да спаси нечия чест — на момиче, на сценичен работник или на рецепционист в мотел. Веднъж, след като удари басиста на една инди-рок банда, която по-късно започна да пълни стадиони, някой го попита кой е умрял, та са го направили шибан крал. Въпросът, разбира се, беше реторичен, но той се замисли. Защо просто не оставеше тези младежи да се държат като младежи? Музикантите са задници още откакто е измислена лютнята, така че какво щеше да постигне, като смачка фасона на двама-трима подпийнали свирачи? Известно време отдаваше всичко на романите, които четеше, на порядъчността на родителите си, дори на брат си, който бе успял да се утрепе, блъсвайки пиян колата си в някаква стена. Съзнаваше, че книгите, родителите и лудият му, трагичен брат му бяха дали солидна етична подготовка. Сега разбираше, че неговото собствено падение беше неизбежно. Той се оказа от онези моралисти, които ненавиждат поведението на другите от страх пред собствената си слабост; колкото по-яростно се самобичувате, толкова по-трудно щеше да запази достойнство при собственото си падение. И имаше от какво да се страхува. Когато се запозна с Джули Бийти, откри, че у него имаше слабост и почти нищо друго.