Джулиет гола

Нещата никак не потръгнаха, когато се опита да му каже, че ще отиде да види Лизи сам, след което последваха много сълзи и пълна капитулация. В живота му имаше периоди, в които беше готов да плати за такива сълзи, проронени заради него: всяко от децата му се обливаше в сълзи, ако майка му понечеше да го остави с него за един ден, за един следобед или само за двайсет минути, колкото да си вземе душ, и това му бе внушило чувството, че е мизерник и неудачник. Дори собствените му деца се страхуваха от него като малки. Сега имаше дете, което се нуждаеше от него и го обичаше и се тревожеше при всяко негово излизане (защото за Джаксън това бяха само излизания, никога — „заминаващи!“), и Тъкър беше трогнат. Бащите не трябва да възпитават такава зависимост у децата си. От тях се очаква да пропускат часа за лягане на детето заради командировки и турнета.

Така че се наложи да се обади на Натали и да я помоли да се бръкне за още един билет, което го накара да се чувства още по-глупаво от първия път. Да не може да плати собствения си билет е едно, но бащите, освен да пропускат часа за лягане на децата си, трябва да обезпечават насъщните им нужди. А този баща трябваше да разчита на подаянията на своята предпоследна бивша съпруга и нейния мъж паразит.

Те се чекираха и си купиха малка планина от сладки неща и половин дузина списания. Тъкър се чувстваше зле, нервен и потен; когато заведе Джаксън да пишка, се видя в огледалото и се стресна от обезцветеното си лице. Освен ако бялото не се брои за цвят, а то сигурно се брои, когато е толкова подчертано. Почти със сигурност бе на път да се разболее от грип, пневмония или нещо подобно и прокле зле избраното време — двайсет и четири часа по-късно със сигурност щеше да бъде твърде зле, за да пътува. И можеше да си остане вкъщи, без да се излага и без да бъде най-лошият баща на света.

Наредиха се на опашка, за да минат проверката за безопасност — процес, който сякаш бе измислен, за да подхрани болезненото безпокойство на Джаксън. Тъкър обясни, че претърсват пътниците за оръжие.

— Оръжие ли?

— Понякога лошите се качват на самолета с оръжие, за да ограбят богатите. Но ние не сме богати, така че нас няма да ни закачат.

— А как ще разберат, че не сме богати?

— Богатите носят смешни часовници и миришат приятно. Ние нямаме часовници и миришем неприятно.

— Но защо трябва да си събуваме обувките?

— В обувките си можеш да скриеш малки пистолети. Тогава ще ходиш малко странно, но би могъл да го направиш.

Възрастната англичанка пред тях се извърна и каза:

— Не търсят пистолети, младежо, а бомби. Учудвам се, че татко ти не знае за терориста, който носеше взрив в обувките си. Той беше англичанин. Мюсюлманин, разбира се, но англичанин.

Татко му знае за терориста с обувките, мерси много, дърта подслушваща вещице, искаше да каже Тъкър. Обърни се напред и млъкни.

— Взрив в обувките? — каза Джаксън.

Тъкър разбра, че ако някога стигнат до Лондон, няма никога да могат да се върнат. Поне не със самолет. Марк щеше да кихне два билета за презокеанския лайнер, освен ако Джаксън не бе чул нещо и за „Титаник“. В такъв случай Марк щеше да плаща за специално английско училище с общежитие, а Джаксън щеше да порасне там и да придобие изискан английски акцент.

— Да. Опитал се да взриви самолета с експлозив, скрит в обувките му. Можеш ли да си представиш? Предполагам, че не му трябва много. Само колкото да пробиеш малка дупка в самолета. След което ФССССССК! Вакуумът ни изсмуква навън и ни пуска в средата на океана.

Джаксън погледна Тъкър. Тъкър направи физиономия, за да покаже, че старицата е смахната.

— Все по-благодарна се чувствам за това, че животът ми е към края си. Преживяла съм една световна война, но имам чувството, че теб те чака доста по-лошо от блицкриг, когато пораснеш.

Те застанаха пред скенера и помахаха весело на старата жена. А Тъкър започна да поднася простодушни и нелепи лъжи, с които да разсейва детето, докато се качат на самолета. Дори каза на Джаксън, че старицата е в пълна заблуда относно близостта на собствената си смърт, да не говорим за всички останали кончини, за които бе намекнала.