Джулиет гола

Тъкър знаеше достатъчно за взаимоотношенията между двамата, за да почувства, че тази размяна на реплики тегне от скрит смисъл, но лицето на Ани не издаваше нищо. Четиримата останаха така за известно време. Ани изглежда обмисляше как да подходи, но Дънкан се изпъна тържествено, подавайки ръка.

— Приятно ми е — каза Дънкан. — Дънкан Томсън.

— И на мен — каза Тъкър. — Тъкър Кроу. — За първи път името му прозвуча с такава тежест.

Дънкан пусна ръката на Тъкър като опарен и погледна презрително Ани:

— Много тъпо — каза й той и си тръгна бегом.

Тримата останаха, загледани след него, докато той се отдалечаваше в тръс по ситния чакъл на плажа.

— Този защо ти каза, че си тъпа? — попита Джаксън.

— Малко е сложно.

— Искам да разбера. Той ни се ядоса.

— Според мен — каза Тъкър, — той не повярва, че съм този, за когото се представям. Помисли си, че Ани ме е накарала да се представя с това име, с моето име, за да се пошегувам.

Мина известно време, докато Джаксън изследва всички страни на това недоразумение в търсене на някакъв хумор.

— В това няма нищо смешно — каза Джаксън.

— Така е — съгласи се Тъкър.

— Тогава защо си помисли, че ще бъде смешно? — попита той Ани.

— Не съм, слънце — каза Ани.

— Но татко току-що каза, че е така.

— Не, той каза… Виж сега, аз знам кой е баща ти. Но този човек не знае. Този човек знае кой е Тъкър Кроу, но не вярва, че това е баща ти.

— Тогава за кого мисли татко? За Фъкър ли?

Ани уж знаеше, че не трябва да се смее на неприлични думи, излезли от устата на шестгодишно дете, но въпреки това се засмя. Тъкър разбираше кое беше смешното — комбинацията от неприличния език и сериозността на детето, желанието му да разбере какво се бе случило.

— Да! — каза Тъкър. — Точно за него ме мисли.

— Всъщност има още нещо — каза Ани. — Знам, че изповедалнята вече затвори, но… — Тя си пое въздух. — Той мисли, че си някой, с когото излизам.

— Това пък защо?

— Попита ме за снимката на хладилника, а аз не исках да му кажа истината и…

Така Тъкър поне щеше да разбере тържествеността на ръкостискането.

— Разбра ли сега? — каза Тъкър. — Този мъж си мисли, че аз съм приятелят на Ани. И освен това мисли Фъкър за Тъкър.

— Значи познах — каза Джаксън. — Изобщо не е смешно.

— Никак.

— Добре — каза Джаксън. — Защото, мразя, когато някоя шега е смешна на другите, а на мен — не.

— Както и да е — каза Тъкър. — Изводът е, че съм много далече от това да бъда себе си в момента.

— Именно.

— Налага ли се да доказвам кой съм?

— Проблемът е, че той знае повече неща за Тъкър Кроу от теб самия.

— Да, но аз имам документи.

Петнайсетина минути по-късно Дънкан й се обади по мобилния. Тя беше пред музея заедно с Тъкър и Джаксън и ровеше в чантата си за ключовете — забележителностите на Гулнес се бяха изчерпали доста по-рано от очакваното и тя се канеше да им покаже останките от мъртвата акула.

— Не мога да повярвам, че направи това — каза Дънкан.

— Нищо не съм правила — каза Ани.

— Ако искаш да се излагаш пред целия град с мъж, който може да ти бъде баща, твоя работа. Но това с Тъкър… Какъв е смисълът? Защо го направи?

— Всъщност в момента сме заедно — каза Ани. — Така че е малко неудобно.

Тъкър помаха на слушалката.

— Защо не се сети за това, преди да го намесиш в хлапашките ти шеги?

— Това не е шега — каза Ани. — Това беше Тъкър Кроу. И все още е. Можеш да му зададеш какъвто искаш въпрос за него самия.

— Защо правиш това? — попита Дънкан.

— Нищо не правя.

— Нали видя снимка на Тъкър Кроу отпреди няколко седмици. Знаеш как изглежда. Изобщо не прилича на пенсиониран счетоводител.

— Това не е той. Това е неговият съсед Джон. Известен също като Фалшивия Тъкър или Фъкър заради недоразумението, което хора като теб разпространяват из мрежата.

— О, за бога. И как се запозна с „Тъкър Кроу“?

— Той ми изпрати имейл във връзка с моя материал за „Джулиет гола“.

— Изпрати ти имейл?

— Да.

— Пускаш един-единствен материал и получаваш имейл от Тъкър Кроу!

— Слушай, Дънкан. Тъкър и Джаксън стоят с мен, а става студено и…

— Джаксън?

— Синът на Тъкър.

— Значи сега пък има син, така ли? И откъде се появи пък той?

— Знаеш как се правят деца, Дънкан. Както и да е. Видя снимката на Джаксън на хладилника вкъщи.

— Видях снимка на твоя пенсиониран счетоводител и внука му. Това е косвено доказателство.

— Това не е доказателство. Слушай, ще ти се обадя по-късно. Може да дойдеш на чай, ако искаш. Чао.

И му затвори.

* * *