Джулия

— Лили не иска да ми повярва. Тя не може. Заради Магнус.

— Не се безпокой за Лили. И какво, това момиче?

Джулия погледна с умиление една мравка да излиза изпод ризата на Марк и да си проправя път по яката му. Мравката — малка, червена и много подвижна — бързо слезе по яката, мина по гърдите му и отново изчезна някъде под ризата на Марк.

— Тя иска да те убие ли?

— Да.

— Тя знае, че ти си разбрала как е умряло онова дете, не си спомням вече името му, преди двадесет години.

— Джефри Брейдън. — Джулия мислеше за мравката, представяше си как се бори с космите по тялото на Марк. Зави й се свят, като че ли беше пияна.

— И сега тя иска смъртта ти.

— Вече уби двама други мъже. Пол Уинтър и Дейвид Суифт. Идвам от апартамента на Суифт. — Джулия говореше с равен глас, без да изпуска от очи ризата на Марк. — Може ли да легна на леглото ти?

— Наистина мисля, че ще направиш най-добре.

Той й помогна да стане и да отиде до поставения на земята дюшек. Зави я с чаршафите и одеялата, които се бяха свили на топка в долната част на дюшека. След това отмести дрехите и чиниите, за да не му пречат, и седна на земята до нея.

— Ще потърся приспивателно — каза й той. — Това ще ти помогне да се отпуснеш.

— Нямам нужда от сън.

— Трябва да си починеш. — Марк сложи една мръсна възглавница под главата й и, като остави Джулия да гледа в тавана, отиде до потърси в кухнята шишенце с хапчета и чаша вода.

— Това е само валиум — каза той като се върна.

— Взимам прекалено много хапчета — промърмори Джулия, но все пак се съгласи да глътне едно. После се обърна към него с ясен поглед — той видя как се свиха зениците й — и каза: — Разбрах, че Магнус е неин баща. Ето защо съм аз. Ето защо искаше мен, още от началото.

— Хайде, затвори очи, Джулия. Ще говорим за това утре сутринта. Имаме куп неща да си кажем. Ще видиш.

Джулия затвори послушно очи.

— Измих си ръцете, защото бяха целите в кръв. — Обърна глава към Марк и отвори очи, за да го погледне. — Искам да ме пазиш. Само тази нощ. Моля те.

Без да иска, Марк се загледа в очертанията на бедрата на Джулия, и забеляза следа от нещо кафяво-червеникаво върху ръба на панталона й. Почувства как цялото му тяло потрепера, като че ли беше пипнал електрически кабел.

— Мисля, че ще повърна — чу да казва Джулия. — Чувствам се толкова странно… Не искам да умра. Марк, не искам да умра.

След като изгаси осветлението, Марк се съблече в тъмното и се чудеше къде ще спи. Джулия лежеше облечена на дивана, потънала в дълбок сън. Не смееше да я безпокои. Състоянието й му изглеждаше опасно и потвърждаваше всичко, което му беше казала Лили. Струваше му се, че бе достатъчно само едно докосване и тя щеше да потъне в необратима лудост. Това, което каза за Магнус, го разстрои. То му припомни още веднъж, че тя беше жена на заварения му брат въпреки всичко, което се бе случило през последните две седмици. Марк много добре знаеше, че Магнус беше по-силен от него и че нямаше да се поколебае да го пребие, само при подозрението, че спи с Джулия. Магнус го беше бил два пъти в детството му и той избягваше да си спомня този оскърбителен опит. Извади от шкафа индианско покривало, което едно момиче, чието име вече не си спомняше, му беше дало преди много време, зави се с твърдата тъкан и се настани в креслото.

Магнус сякаш беше навсякъде, скрит зад всеки камък, във всеки ъгъл. Ако се вярваше на Джулия, мъжествеността на Магнус бе заченала Оливия Ръдж, този фантастичен призрак, от когото бе обсебена. Въпреки че бяха почти еднакви на ръст, Марк винаги си представяше Магнус много по-висок от него, двойно по-едър, с много по-внушително присъствие. В състояние ли беше наистина Лили да го контролира? Предложението й беше отличен пример за възнаграждение срещу направени услуги. Но то щеше да бъде валидно само, ако Магнус признаеше, че усилията му да убеди Джулия заслужават отплата. Марк знаеше, че Магнус го смята за некадърен, почти незначителен индивид, но не мислеше, че той ще се опита да го изиграе. Във всеки случай бе сигурен, че никой от тях двамата не можеше да позволи на Джулия да напусне Англия.

Марк се настани удобно, доколкото беше възможно, въпреки че главата му непрекъснато падаше от облегалката, а завивката го драскаше като шмиргел. Джулия лежеше все така неподвижна под чаршафа. Магнус и Лили имаха право: беше й нужна дълга почивка под лекарски контрол. Досега Марк откликваше на всичките й моментни капризи, доколкото те я отдалечаваха от Магнус, но вече трябваше да внимава. Академичната му кариера беше стигнала възможно най-ниската си точка. Питаше се дали щеше да издържи още дълго време отегчението от преподаването. Книгата му бе една химера, мъртвородена, нещо, което винаги е било само илюзия. Преподаването беше единственият източник на доходи, като се изключи смешното наследство, което Гревил Лофтинг му беше завещал. Този стар мръсник изобщо не беше помислил за равностойно разделяне на богатствата си. В сравнение с Джулия, той съвсем не беше богат.

Джулия изпъшка и промърмори нещо на сън.