E. L. James - Fifty Shades Freed

Изкъпана, освежена, облечена само с тениската на КрисчЪМ И по бикини отидох във всекидневната. Той беше включил айпвйй* Дидо чуруликаше нещо за развени бели знамена.

Крисчън, косата му още мокра, беше само по черна тенИСК* И джинси.

- За първи път да се нахраниш добре, откакто сме дошли Туи

- Бях гладна.

Той се облегна във фотьойла с доволна усмивка, отпи от МИ1Ш то си и попита тихо:

- Какво ти се прави сега?

- А на теб какво ти се прави?

- Това, което винаги искам да правя - отвърна той развеселено

- И то е?

- Госпожо Грей, не е нужно да се правите на толкова срямеж лива.

Пресегнах се през масата, хванах ръката му, обърнах длан I« му и прокарах пръст по нея.

- Искам да ме докосваш с това. - И прокарах пръст по ноки залеца му.

- Само с това ли? - Размърда се в стола. В очите му лумни черен пламък.

- Може би и с това. - Погалих средния му пръст. - И с тома, Нокътят ми мина по безименния. - Да, определено с това. -11р г. стът ми спря на халката му. - Много е секси.

- Така ли стана?

- Така. Това показва, че този мъж е мой. - И погалих малки и мазол върху дланта му, точно под безименния пръст. Той се ниис де и хвана брадичката ми в дланта си.

- Госпожо Грей, нима се опитвате да ме прелъстите?

- Надявам се да успея.

- Анастейжа, няма нищо по-лесно от това! Ела тук. - Г 'лисI* I му беше паднал. Той стисна ръката ми и ме сложи в скута си.

- Обичам да имам пряк достъп до теб. - Ръката му се плъзна от бедрото ми към дупето, а с другата ръка хвана врата ми, закова ме да не мърдам и ме целуна.

Вкус на бяло вино, ябълков пай и Крисчън! Зарових ръце в косата му, притисках го към себе си, а езиците ни се вплитаха един в друг, галеха се, движеха се бавно, както се навлиза в непозната територия, преоткриваха се. Усещах как кръвта ми започва да завира и да подпалва всичко по пътя си из вените ми. Устните ни се разделиха и се погледнахме останали без дъх.

- Хайде в леглото! - Устните му говореха в моите.

- Леглото?

Той ме изгледа, дръпна косата ми така, че да го погледна в очите, и попита:

- А къде бихте предпочели, госпожо Грей?

Свих рамене, опитах се да се направя на безразлична.

- Изненадай ме.

- Палава си тази вечер. - Отърка нос в моя.

- Дали пък не е добре на палавите дами да им се сложи някаква забрана, че да не мърдат много?

- Може би. Колкото повече остаряваш, толкова повече команди почваш да раздаваш. - Погледна ме с присвити очи, но не можеше да скрие шеговитото си изражение.

- И какво мислиш да направиш по въпроса? - предизвиках го аз.

- Аз знам какво искам. Не знам обаче дали ще ти е по силите.

- Очите му грееха.

- О! Господин Грей, знам, че бяхте много деликатен с мен през последните няколко дни, но нека ви напомня, че не съм от стъкло и не се чупя лесно.

- Не ти ли харесва да съм деликатен?

- Естествено, че ми харесва. С теб... но знаеш... разнообразието е подправката на живота. - Запърхах с мигли.

- И търсиш нещо не съвсем деликатно?

- Нещо животоувърждаващо.

- Животоутвърждаващо? - повтори той с удивление, весело.

Кимнах.

- Не си хапи устната - прошепна той и стана рязко, без да ме пуска. Хванах се за ръцете му от страх да не ме изпусне. Той ме отнесе до най-малкия от трите дивана и ме сложи да седна.

\

- Чакай тук и не мърдай. - Погледна ме кратко, горещо, напрегнато, обърна се и тръгна към спалнята. „О, как обмчам босите му крака! Какво толкова има в босите крака, че така възбуждат?“

Върна се след малко, но беше минал за гърба ми и ме стресна.

- Първо мисля да се отървем от това. - Смъкна тениската ми и останах по бикини. Дръпна опашката ми назад и ме целуна.

- Стани! - каза сурово, все още опрял устни в моите. Изобщо не се поколебах. Той сложи на дивана една хавлиена кърпа.

„Каква е тази кърпа?“

- Махни бикините.

Преглътнах малко притеснено, но веднага ги махнах и ги оставих на дивана.

- Седни - каза той и отново дръпна косата ми. - И ще ми кажеш да спра, ако ти се стори трудно.

Кимнах.

- Кажи го! - нареди той заповеднически.

- Да - отговорих покорно.

- И така, госпожо Грей... по предварително предявено искане ще се наложи да ви вържа... - Гласът му спадна до задъхан шепот. Потоци от желание се изляха в тялото ми, втурнаха се със светлинна скорост през нервните ми окончания. И това само от няколко думи. „О, моят сладък Петдесет! На дивана?“

- Свий си коленете и се облегни назад - нареди той.

Качих крака на дивана и свих колене към гърдите си. Той измъкна колана от единия халат и го завърза над лявото ми коляно.

- От халата?

- Импровизирам. - Засмя се, затегна възела над коляното ми, след което завърза другия край за задния крак на дивана.

- Не мърдай - каза и повтори процедурата с десния ми крак.

Господи!... Седях разкрачена. Изяло на показ.

- Удобно ли ти е? - попита той и се наведе да ме погледне иззад дивана.

Кимнах и зачаках да върже и ръцете ми. Но той не го направи. Целуна ме.