E. L. James - Fifty Shades Freed

- Господи, Ана. Дай ми малко почивка - засмя се той.

- Просто се радвам, че Рей е в съзнание.

- И апетитът ти се върна. Не само за храна. - Засмяхме се и

двамата.

След миг обаче го изгледах нацупено.

- Забравяш ли за снощи и за тази сутрин?

- Как мога да забравя нещо незабравимо? - Изглеждаше така млад, безгрижен и щастлив, когато се усмихваше по този начин. Сложи ръка на дупето ми. - Имате разкошен задник, госпожо Грей.

- И твоят не е лош. Макар че все още е обут.

- И какво мислите да направите по въпроса, госпожо Грей?

- Мисля да ви съблека, господин Грей. Чисто гол.

Той пак се засмя.

- И мисля, че в теб има ужасно много нежност. - Казах го във връзка с песента, която все още вървеше, а аз само повторих думите.

Усмивката му угасна.

,Л не!“

- Така е - прошепнах и го целунах. Той затвори очи и ме прегърна по-силно.

- Това е истината, Крисчън. Ти направи този уикенд толкова хубав, накара ме да се чувствам специална, обичана, независимо от всичко, което се случи с Рей. И ти благодаря за това.

Той отвори сивите си сериозни очи и тревогата в тях стегна сърцето ми.

- Защото те обичам.

- Знам. И аз те обичам. - Погалих го по лицето. - Ти си най-ценното нещо в живота ми. Знаеш го, нали?

Той застина, отново изгубен.

„О, Крисчън, мой нежен Петдесет!“

- Повярвай ми - прошепнах.

- Не е лесно. - Говореше така тихо, че едва го чувах.

- Опитай да ми повярваш. Защото това е самата истина. - Погалих отново лицето му, прокарах пръсти по бакенбардите. Очите му бяха като два скрити от света водопада, в които се изливаха бурните и мътни сиви води на болката. Исках да вляза в тялото му, да обгърна сърцето му отвътре, да го стопля и успокоя. Бих направила всичко, за да спра тази агония. Кога щеше да разбере, че той е всичко за мен? Че заслужава да бъде обичан, че е повече от достоен за любовта ми и за любовта на родителите си? Колко пъти му бях казвала! И нищо - гледах изгубеното, изоставено дете пред мен. Трябваше време. И търпение.

- Ще настинеш. Ела. - Изправи се грациозно и ми подаде ръка да стана. Обгърнах кръста му и тръгнахме бавно към спалнята. Не, нямаше да го притискам, но след случилото се с Рей изведнъж

осъзнах колко е важно да казваш на хората, които обичаш, какво изпитваш към тях. Той трябваше да знае колко много го обичам.

Така ми се искаше да си върна онова леко и безгрижно настроение отпреди няколко часа.

- Искаш ли да гледаме телевизия? - попитах.

- Тайничко се надявах да направим още един рунд - засмя се той. - И мъжът с петдесетте нюанса и вечно променливите настроения се върна при мен.

- Е, в такъв случай, мисля, че е мой ред да поема нещата в ръце.

Той ме изгледа удивено и преди да се усети го бутнах на леглото, обкрачих го и сложих ръце от двете страни на главата му.

- Е, госпожо Грей, сега, като ме хванахте натясно, какво възнамерявате да ме правите?

Наведох се и прошепнах в ухото му:

- Ще те чукам. С уста.

Той затвори очи, пое рязко дъх, а аз прокарах зъби по челюстта, към брадичката му.

Беше слънчево утро. Крисчън работеше на компютъра. Пишеше. Може би имейл.

- Добро утро - казах от вратата. Той се обърна и ми се усмихна.

- Госпожо Грей! Добро утро! - Разпери ръце, а аз се затичах, скочих в скута му и се свих там.

- Станал си рано.

- Имах работа. - Той се понамести под мен и веднага усетих, че нещо не е наред.

- Какво има?

- Мейл от детектив Кларк. Иска да говори с теб за Хайд.

- И за какво?

- Не знам. Писах му, че в момента си в Портланд и ще се наложи да изчака. Но той казва, че иска да говори с теб дори ако трябва да дойде тук.

- И идва?

- Да. - Изглеждаше крайно озадачен.

- И защо? Какво е толкова важно и спешно? Не може ли да изчака?

- Това се чудя и аз.

- Кога идва?

- Днес. Сега ще му отговоря на мейла.

- Нямам какво да крия. Но се чудя какво иска да пита.

- Е, ще разберем. И на мен ми е любопитно. - И пак се размърда. - Закуската ще е готова след мъничко. Нека закусим и да идем да видим татко ти.

- Можеш да си останеш, ако не ти се идва - казах. - Имаш работа.

- Искам да дойда с теб.

- Добре. - Усмихнах се, прегърнах го и го целунах.

Рей беше в много лошо настроение. И това беше добър знак. Сърбеше го цялото тяло, искаше се да се чеше, беше му неудобно

- и най-вече криво.

- Татко, това е сериозна катастрофа, ще трябва време. С Крисчън искаме да те откараме в Сиатъл.

- Как така ще се ангажирате с мен? Тук ми е добре. Мога и сам.

- Не ставай смешен. - Стиснах ръката му с любов и той благоволи да ми се усмихне.

- Имаш ли нужда от нещо?

- Умирам за един донът, Ани.

- Ще ти донеса два. Ще отидем до „Вуду“. - Исках да го поглезя.

-Супер!

- Искаш ли и кафе?

- Че как!

- Добре, ще донеса и кафе.

Крисчън беше в чакалнята и пак говореше по телефона. Май трябваше да си направи офис в Портланд. Странно. Беше сам, макар че всички останали легла в интензивното бяха заети. Дали не беше подгонил или изплашил останалите посетители? Затвори телефона и каза:

- Кларк ще дойде в четири следобед.