E. L. James - Fifty Shades Freed

- Знам, че го обичащ - прошепнах и обърсах сълзите си. -Днес ще го извадят от комата.

- Това е добре. Сигурна съм, че ще се оправи. Той е такъв инат! Приличаш на него.

- Да не сте си говорили с Крисчън за това?

- А той мисли ли, че си инат?

- Май да.

- Ще му кажа, че е семейна черта. Изглеждате толкова щастливи.

- Та ние сме щастливи. Или поне натам вървим. Обичам го и той е центърът на моята вселена, мамо. Слънцето изгрява и залязва с него.

- За всички е ясно, че той те боготвори.

- И аз го боготворя.

- Не забравяй да му го казваш. Мъжете се нуждаят от словесни уверения. Точно колкото се нуждаем и ние.

Настоях да отидем с мама и Боб до летището. Тейлър караше аудито К8 зад нас, а Крисчън - аудито 811У. Така ми се искаше да бяха останали още мъничко, но трябваше да се върнат в Савана.

- Боб, грижи се за нея, моля те - прошепнах в ухото му, когато ме прегърна.

- Разбира се, Ана. Винаги!

Обърнах се към мама

- Довиждане, мамо. Благодаря, че дойдохте! - Гласът ми беше задавен от сълзите. - Толкова те обичам!

- Милото ми момиче! И аз те обичам. Рей ще се оправи. Не му е време да се предава сега. Сто на сто има някой мач на „Мари-нърс“, който не бива да пропусне.

Засмях се. Права беше. Реших тази вечер да му прочета спортните страници от неделния вестник.

Гледах ги как се качват в самолета на „Грей Ентърпрайзис“. Тя ми махна със сълзи в очите и изчезна. Крисчън уви ръка около кръста ми.

- Да се връщаме, бебчо.

- Ти ще караш, нали?

- Разбира се.

Върнахме се в болницата привечер. Рей изглеждаше някак различно. Чак след секунди разбрах, че помпата и тръбичката ги няма. Дишаше си сам. Такова облекчение! Погалих брадясалото му лице и извадих кърпичка да забърша около устата му.

Крисчън тръгна да търси доктор Сладър или Кроу да ни кажат какво става, а аз си седнах на столчето до него като на пост.

Отворих вестника на спортната страница и започнах де Ч®Тй на глас репортажа за мача между „Солт Лейк“ и „Саундъре", „Саундърс“ бяха загубили. Кейн Келър вкарал победния ГШ1 '«и „Солт Лейк“. Стисках здраво ръката на Рей и прочетох ЦЯЛЙТЙ статия.

- Краен резултат: „Саундърс „Реал Солт Лейк" - едмп на две.

- Ани, загубили сме! Не! - Ръката на Рей стисна моята.

„Татко!“

19.

Сълзите текнаха по лицето ми.

- Не плачи, Ани. - Гласът му беше прегракнал. - Какво стйнй?

Хванах ръката му с две ръце и я притиснах към лицето си,

- Катастрофирали сте. Сега си в болницата в Портланд,

Рей се намръщи, но не мисля, че се почувства неудобно ш неочаквания изблик на чувства от моя страна. Той просто не ном неше катастрофата.

- Искаш ли вода? - попитах, макар че не бях сигурни дили може да му дам. Той кимна със същото крайно озадачено И’<рйЖР ние. Сърцето ми щеше да се пръсне от любов и щастие. Стимич, наведох се към него и го целунах по челото.

- Обичам те, татко. Радвам се, че се свести.

Той отвърна някак сконфузено:

- И аз, Ани. Дай ми вода.

Хукнах да търся медицинската сестра.

- Татко се събуди! - Бях толкова щастлива.

Сестра Кели ми се усмихна.

- Пусни съобщение на пейджъра на Сладър - каза на колежки та си и бързо излезе иззад бюрото.

- Иска вода.

- Ще му донеса.

Побягнах обратно към татко. Все едно някой беше свалил тонове товар от гърдите ми. Когато влязох при него, очите му бяха затворени и ме обзе ужас, че пак е изпаднал в кома.

- Татко?

- Да? - каза той и отвори очи. Сестра Кели влезе с гарафа вода, бучки лед и чаша.

- Здравейте, господин Стийл. Аз съм Кели, вашата медицинска сестра. Дъщеря ви ми каза, че сте жаден.

Крисчън седеше в чакалнята и гледаше с празен поглед в лаптопа. Щом отворих вратата, вдигна поглед към мен.

- Свести се! - съобщих тържествено.

Той се усмихна и изведнъж цялото му лице се промени. Напрежението около очите му изчезна. Не бях забелязала изобщо. Такъв ли е бил през цялото време? Толкова напрегнат? Той бутна лаптопа настрани, стана и ме прегърна.

- Как е?

- Говори, жаден е, объркан е. Не си спомня катастрофата.

- Това е обяснимо. Сега вече искам да го преместим в Сиатъл. Можем да се приберем у дома и майка ми да го поеме.

- Не съм сигурна, че състоянието му позволява.

- Ще говоря с доктор Сладър. Нека чуем нейното мнение.

- Не ти се стои далеч от къщи?

-Да.

- Добре.

- Усмивката не слиза от лицето ти! - каза Крисчън, докато спирахме пред „Хийтман“.

- Щастлива съм. И изпитвам страхотно облекчение.

- И аз - усмихна се той.

Падаше здрач. Вечерта се очертаваше хладна. Потръпнах. Момчето, което взе ключовете, огледа новата ми колата с копнеж. И с право. Крисчън ме прегърна и попита:

- Ще празнуваме ли?

- Да празнуваме?

- Възстановяването на баща ти.

- О, да! Разбира се! - Засмях се.

- Колко ми липсваше този звук! - Той целуна косата ми.

- Не може ли да се нахраним в стаята? Да си останем горе,

- Разбира се. Хайде.

И ме поведе към асансьора.

- Това беше върхът! - казах доволно и бутнах празната ЧИНИИ настрани. За първи път от векове си бях изяла всичко, и то с апвТИТ.