E. L. James - Fifty Shades Freed

- Много е хубава. Благодаря. Дано да ми стане.

- Разбира се, че ще ти стане - каза той уверено. - И това.

- Вдигна една кутия за обувки и ми се усмихна дяволито. - То върви с роклята.

- Помислил си за всичко! Благодаря! - Повдигнах се на пръсти и го целунах.

- Винаги мисля за всичко. - И ми подаде още един пакет.

Погледнах го въпросително. В него имаше черно боди без

презрамки, с черна дантела върху гърдите и корема. Той погали лицето ми, повдигна брадичката ми и ме целуна.

- Нямам търпение да ги сваля от теб. После.

Взех си вана, избръснах си краката и седнах на леглото да си суша косата със сешоара. Чувствах се като дете, на което му се угажда за всичко. Крисчън влезе в спалнята. Май беше работил.

- Остави на мен — каза и ми посочи стола пред тоалетката.

- Ще ми сушиш косата ли?

Той кимна. Гледах го и не можех да повярвам.

- Хайде - каза той и ме изгледа напрегнато. Познавах добре това изражение. Не беше добре да се рискува с неподчинение в такива случаи.

Той започна бавно и внимателно да суши косата ми, кичур по кичур. Всичко му се удаваше, всичко правеше с умение!

- Май не ти е за първи път - казах. Видях усмивката му в огледалото, но той не каза нищо. Просто продължи да разресва косата ми с четката и да я суши. Беше така успокоително.

Този път не бяхме сами в асансьора. Крисчън изглеждаше меко казано апетитно с бялата си ленена риза и черни джинси, със сако, но без вратовръзка. Двете жени, които пътуваха с нас, го гледаха алчно, а на мен хвърлиха по един презрителен поглед. „Да, скъпи дами, той е мой!“ Той ме притисна към себе си и така пътувахме в тишина до мецанина.

Имаше много хора, всички напудрени за вечерта, седяха, приказваха, смееха се, пиеха. Събота вечер. И тепърва започваше. Бях така благодарна, че се вписвам в атмосферата. Роклята прилепваше много добре, като мъжка прегръдка около извивките на ханша ми. Трябва да призная, че с тази рокля се чувствах... красива. И знаех, че Крисчън я харесва.

Бях останала с впечатлението, че ще вечеряме сами, в отделната зала, там където обсъждахме договора. Но минахме покрай нея и той ме поведе към другия край и отвори друга врата.

- Изненада!

Господи! Кейт, Елиът, Мия, Итън, Карик и Грейс, господин Родригес и Хосе, мама и Боб - всички бяха станали с чаши в ръка. Стоях като гръмната, никакъв шанс да обеля дума. Как? Кога? Бавно се обърнах към Крисчън. Той стисна ръката ми. Мама се приближи и ме стисна в прегръдката си. „О, мамо!“

- Прекрасна си, детето ми. Честит рожден ден!

- Мамо! - проплаках и я прегърнах. „О, мамо!“ Сълзите ми закапаха. „Какво като ме гледат всички!“ Зарових лице в шията й.

- Не плачи, слънце. Рей ще се оправи. Той има много силен организъм и още по-силен дух. Не плачи! Не и на рождения си ден. - Гласът й трепна, но тя успя да запази самообладание и изтри сълзите ми с пръсти.

- Помислих, че си ме забравила.

- О, Ана! Как може да помислиш такова нещо! Седемнайсет часа раждане не се забравят лесно.

Засмях се през сълзи.

- Избърши сълзите, слънце. Толкова много хора са дошли, за да празнуват с теб!

Подсмръкнах. Чувствах се ужасно неловко, че всички тези хора са пътували толкова дълго, за да са с мен.

- Как дойдохте? Кога?

- Съпругът ти ни изпрати самолета си, мила. - Усмихна се и разбрах, че е била силно впечатлена.

- Благодаря ти, че дойде, мамо! - Засмях се, а тя избърса пак очите ми и ми издуха носа.

Колко типично за майките!

- Мамо! - скарах й се.

- Ето, така е по-добре. Честит рожден ден! - И мина встрани да отстъпи място на следващия в оформилата се зад нея опашка.

- Ана, той вече е доста по-добре. Доктор Сладър е един от най-добрите специалисти в страната. Честит рожден ден, ангелче! - Грейс ме прегърна.

- Ана, поплачи си колкото ти се иска! Това се е твоето парти!

- Хосе също ме прегърна.

- Честит рожден ден, мило момиче! - Карик хвана лицето ми в ръце и се усмихна широко.

- К’во става маце? Старчето ти ще се оправи! - Прегърна ме и Елиът. - Честит рожден ден!

Крисчън ме хвана за ръка и ме издърпа от преградката му.

- Хайде, стига си опипвал жена ми. Върви да опипваш годеницата си.

Елиът му се ухили и намигна на Кейт.

Сервитьорът, когото не бях забелязала досега, подаде на мен и на Крисчън чаши с розово шампанско.

- Този ден щеше да е различен, ако Рей бе тук, сред нас, но той не е далеч - почна Крисчън. - Оправя се бързо и, Ана, знам, че това, което той би искал от теб, е да се забавляваш. Пия за всички вас, които дойдохте да споделите с нас рождения ден на моята прекрасна съпруга. Първият от многото й рождени дни, които ще посрещнем заедно. Честит рожден ден, моя любов!

А аз пак започнах битка с проклетите сълзи, които просто не искаха да се разкарат.