E. L. James - Fifty Shades Freed

Крисчън заби студения си поглед в него и каза търпеливо:

- Защото съпругата ми започна работа при Хайд, а аз проверявам всеки човек, с когото тя работи.

Детектив Кларк се изчерви. Аз свих рамене и се усмихнах. Това е положението. Добре дошъл в моя свят!

- Разбирам - каза Кларк. - Мисля обаче, че има нещо, което ми убягва. Утре ще направим по-щателен оглед на апартамента му. Може би ще изникне нещо, макар че не е живял там от доста време.

- Правихте ли вече оглед?

- Да. И утре пак. Ще търсим още отпечатъци.

- И все още не сте повдигнали обвинение за умишлено убийство на Рос Бейли и на мен? - попита меко Крисчън.

„Моля?“

- Надяваме се да намерим повече доказателства във връзка със саботажа на хеликоптера ви, господин Грей. Нужно ни е повече от половин отпечатък, а докато Хайд е в ареста, можем да започнем дело.

- И само за това ли дойдохте чак тук?

- Да, господин Грей. Освен ако не сте размислили за бележката.

„Бележка? Каква бележка?“

- Не, казах ви, нямам интерес. - Крисчън едва сдържаше раздразнението си. - И не разбирам защо не проведохме този разговор по телефона.

- Мисля, че ви казах: предпочитам директен разговор. Освен това трябва да видя леля си, тя живее тук. С един куршум - два заека. - Кларк запази абсолютно неутрално изражение. Или липса на такова. Лицето му беше спокойно, ядът и острата атака на Крисчън не го засегнаха по никакъв начин.

- Е, ако нямате повече въпроси, аз си имам работа. - Крисчън се изправи и Кларк разбра намека и каза вежливо:

- Благодаря за отделеното време, госпожо Грей.

Кимнах.

- Довиждане, господин Грей.

Крисчън му отвори и Кларк изчезна.

Строполих се на дивана.

- Можеш ли да си представиш какъв задник е тоя? - развика се Крисчън.

- Кларк ли?

- Не, оня глист Хайд.

- Не, не мога да си обясня.

- Какви са тези шибани игрички? - Думите свистяха през стиснатите му зъби.

- Не знам. Мислиш ли, че Кларк ми вярва?

- Разбира се! На него му е ясно, че Хайд е откачен шибаняк!

- Много си... мръсноуст.

- Мръсноуст? - засмя се той. - Няма такава дума.

- Е, вече има.

Той се усмихна, седна до мен и ме прегърна.

- Не мисли за тоя чвор. Да идем да видим баща ти и да се опитаме да организираме преместването.

- Той беше категоричен, че иска да остане тук. Не иска да ни притеснява.

- Аз ще говоря с него.

- Искам да пътувам с него.

Крисчън ме погледна така, че вече мислех, че ще възрази, но той ме изненада.

- Добре, ще дойда с вас. Сойър и Тейлър ще вземат колите. Сойър ще кара твоята.

Рей лежеше в проветрива голяма светла стая в рехабилитация-та в болницата „Нортуест“. Беше по обед. Пътуването в хеликоптера го беше изтощило.

- Кажи на Крисчън, че оценявам това, което прави за мен -каза тихо.

- Можеш и сам да му кажеш. Той ще дойде довечера.

- Ти няма ли да ходиш на работа?

- Ще ида. Но искам да съм сигурна, че си добре.

- Тръгвай тогава. Не ме мисли.

- Обичам да те мисля.

Телефонът ми звънна. Погледнах номера. Не ми беше познат.

- Ще се обадиш ли? - попита Рей.

- Не, не знам кой е. Да оставят съобщение. Донесох ти за четене. - И му посочих купчината спортни вестници и списания на нощното шкафче.

- Благодаря, Ани.

- Уморен си, нали?

Той кимна.

- Ще те оставя да поспиш. - Целунах го по челото. - Чао, татко!

- Чао, Ани. И благодаря за всичко. - Хвана ръката ми и я стисна лекичко. - Толкова е хубаво, като ми казваш татко. Връща ме години назад.

„О, татко!“

Докато излизах от болницата и вървях към Сойър, който ме чакаше в колата, някой ме повика.

- Госпожо Грей! Госпожо Грей!

Обърнах се и видях доктор Грийн. Тичаше към мен. Изглеждаше перфектно, както винаги, но беше доста нервна и дори ядосана.

- Как сте, госпожо Грей? Получихте ли съобщението ми? Звънях ви преди малко.

- Не. - Мозъкът ми завря.

- Е, просто се питах защо отложихте и четирите прегледа. Четири?! Гледах я и не можех да повярвам. Четири прегледа?!

Как бях успяла да забравя?!

- Може би е по-добре да го обсъдим в кабинета ми. Тъкмо излизах да обядвам, но ако имате време...

Едва кимнах.

- Разбира се. - Нямах представа какво да кажа. Бях изпуснала четири посещения! И бях забравила за инжекцията! Мамка му!

Тръгнах след нея. Ходех като в мъгла, като ударена от гръм. Как така съм изпуснала цели четири прегледа? Смътно си спомних за единия - Хана ми бе напомнила за него. Но четири?!

Кабинетът й беше просторен, в него имаше само най-необходимото за работата й, всичко беше добре организирано и подредено функционално.

- Така се радвам, че ме засякохте на излизане - казах като в транс. - Баща ми катастрофира и току-що го преместихме от Портланд.

- О, ужасно. Как е?

- Слава богу, оправя се.

- Това е добре. Поне обяснява защо не дойдохте в петък. Седна зад компютъра, започна да щрака с мишката и скоро

файлът ми излезе на екрана.

- Да, минали са тринайсет седмици от последната инжекция. Трябва да ви направя тест, преди да направим новата.

- Тест? - Цялата кръв се източи от главата ми, едва говорех.

- Да, тест за бременност.

„О, не!“