E. L. James - Fifty Shades Freed

Четях доклада буква по буква. Може би за стотен път, откакто ми го бе пратил Уелч преди два дни. Търсех нещо, нещо, за което да се хвана, да ми даде някаква представа за това момиче. Енигматичната госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Тая проклета жена не ми излизаше от акъла, а това определено ме вбесяваше. През цялата седмица, по време на тъпи срещи, по всяко време се улавях как се сещам за всяка подробност от това интервю. Как пръстите й трепереха върху касетофона, как прибира косата си зад ухото и да... това хапане на тази устна. Шибаната устна ме хващаше за топките всеки път, като се сетех за това.

Препрочитах листа в колата, паркирал пред „Клейтън“ - малко скромно магазинче извън Портланд, където работеше тя.

„Ти си пълен глупак, Грей! Каква работа имаш тук?“

Но аз знаех, че ще се стигне до това. От седмица исках да я видя. И го знаех от мига, в който каза името ми при асансьора, преди да се спусне надолу в бездната на сградата ми. И да кажеш, че не съм се съпротивлявал! Пет дни, пет шибани дни чаках и чаках да ми се махне от главата. Да я забравя. А аз не чакам, никога не чакам! Мразя да чакам! Не чакам нищо, не чакам никого. Всъщност никога досега не бях хуквал да преследвам жена. Тези, които познавах, бяха наясно какво искам от тях и покорно го изпълняваха. Големият ми страх беше, че е прекалено млада и че няма да се съгласи на... офертата ми. Но знае ли човек... Дали от нея щеше да излезе добра подчинена? Поклатих глава. В крайна сметка имаше само един начин да се разбере. И ето ме - седнал като пълен задник в колата си на някакъв провинциален паркинг в най-забутания квартал на Портланд.

В инфото нямаше нищо. Нищо забележително. Освен последния факт, които всъщност беше първи по значение за мен. И затова и бях там. „Как така без гадже, госпожице Стийл? Сексуална ориентация

- неизвестна. Дали пък не е лесбийка? Не. Абсолютно невъзможно“. Спомних как ми зададе въпроса дали съм гей, как се притесни и как се изчерви като роза, като бледа роза... Мамка му, тези неща не ми излизаха от акъла от мига, в който я видях. И ме измъчваха.

„Затова си тук, Грей“.