E. L. James - Fifty Shades Freed

- Нещо такова - казах. „И ми се смее? Ако е така, много бързо ще й сваля усмивката от лицето. Но откъде да започна? Може би с вечеря, по-добре от обичайното интервю... ето това вече ще е новост, да обмислям перспектива за вечеря“.

Стояхме пред рафтовете с кабели, подредени по асортимент, дължина и цвят. Разсеяно прокарах пръсти по тях. „Мога да я поканя на вечеря, просто така. Като на среща. Дали ще се навие?“ Погледнах я. Тя изучаваше свитите си пръсти. Не смееше да ме погледне... а това беше много обещаващо. Избрах по-дълги връзки. По-лесно се огьват и могат да обхванат два глезена и две китки.

- Тези ще ми свършат работа - казах и тя пак се изчерви.

- Нещо друго? - попита бързо. Не разбирах дали иска да ме разкара, или се старае да ми покаже колко е учтива с клиентите.

- Ще ми трябва и залепваща лента.

- Ремонт ли правите?

Едва потиснах смеха си.

- Не, не е ремонт. - Не бях хващал бояджийска четка от много време. Има си хора за тези неща.

- Елате с мен - каза тя притеснено. - Лентите са при декоративните материали.

„Хайде, Грей, нямаш много време. Почвай някакъв разговор“.

- Отдавна ли работите тук? - Разбира се, знаех отговора. За разлика от повечето хора, аз обичам да правя проучвания.

Тя пак се изчерви. Господи, това момиче беше срамежливо. „Не бива да се надявам много! Никак даже!“ Тя бързо се обърна и тръгна към някакъв друг отдел. Тръгнах след нея. Нетърпеливо крачех след задника й. „И какво сега? Аз какво съм? Някакво шибано псе?“

- Четири години - каза тя. Вече бяхме при лентите. Тя се наведе и взе две, с различна ширина.

- Ще взема тази - казах. „Широката лента е много добра за през устата“. Когато ми подаде лентата, пръстите ни се докоснаха и слабините ми щяха да гръмнат. „Еба си!“

Тя пребледня.

- Ще има ли друго? - Гласът й беше мек и дрезгав.

„Господи, дали й действам по същия начин, по който тя действа на мен? Или само си въобразявам?“

- Въже.

- Насам. - Тя буквално хукна към друга секция, а аз имах възможност отново да се насладя на задника й.

- Какъв вид въже търсите? Имаме синтетично и от естествени влакна... усукано... обикновено...

„Мамка му! Спри!“ Вътрешно стенех и си я представях как виси вързана на тавана в стаята с играчките, но се борех да прогоня тази мисъл.

- Пет метра от естественото, ако обичате. - По-грубо е, а и боли повече, ако се опитваш да се освободиш от него... точно това ми трябваше.