E. L. James - Fifty Shades Freed

- Приятно ми е, господин Грей. - Здрависахме се. Ръката му беше отпусната. Лигльо! Нещастен задник. - Чакай, чакай! Крисчън Грей? „Грей Ентърпрайзис“? - И както наперено си защитаваше територията, след секунди вече беше готов да лази пред мен.

„Да, копеле нещастно, това съм аз“.

- Какво мога да направя за вас?

- Анастейжа вече се погрижи, господин Клейтън. Беше много внимателна и отзивчива.

„Сега си разкарай жалкия задник оттука“.

- Добре, ще се видим после, Ана - разлигави се пикльото, без да спира да се кокори.

- Да, Пол - каза тя и, слава богу, оня се разкара.

- Мога ли да направя нещо друго за вас, господин Грей?

- Това е всичко - казах и осъзнах, че времето е изтекло. Не знаех дали и кога ще я видя пак. Но трябваше да знам дали има някаква надежда да помисли върху това, което планирах да й предложа. И как да я питам? Не знаех дали съм готов да се хвана с още една подчинена, която не знае нищо. А на нея щеше да й е нужно сериозно обучение. О, какви интересни възможности се откриваха. А да стигна дотам... това щеше да е половината от удоволствието. „Дали изобщо ще прояви интерес? Или пък съм се объркал от самото начало?“

Тя тръгна към касата да маркира покупките ми. Не вдигаше поглед. „Погледни ме, по дяволите!“ Исках да видя тези сини очи и да се опитам да разбера какво мисли.

- Четирийсет и три долара. - Най-сетне вдигна глава към мен.

„Само?“

- Искате ли торбичка? - попита. Вече бе влязла в ролята на продавачка. Подадох й кредитната си карта.

- Да, Анастейжа. Искам.

И името й. Хубаво име за хубаво момиче. Как само галеше езика ми!

Тя опакова всичко бързо и вещо и... край. Трябваше да се махам.

- Ще ми се обадите, ако искате да направим снимките утре, нали?

Тя кимна и ми подаде кредитната карта.

- Добре. До утре тогава. Евентуално... - Не можех да си тръгна така. Трябваше някак да й кажа, че проявявам интерес. - И... Анастейжа, радвам се, че госпожица Кавана не успя да дойде за интервюто!

И щастлив от стъписания й вид, метнах торбата през рамо и бавно тръгнах към изхода.

Да, въпреки трезвата ми преценка, че не бива, аз я желаех. И сега трябваше да чакам. Да чакам... пак. А аз никога не чакам.

Това е всичко... засега. Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви, че изчетохте тази история. Е Л Джеймс

Благодарности

На Нийл за подкрепата. Ти си скалата в живота ми.

На Катлийн за търпението, с което ме изслушваше, за приятелството, доверието и за това, че е истински магьосник в технологиите.

На Бий за моралната подкрепа.