E. L. James - Fifty Shades Freed

Пръстите й трепереха, но успя да го премери, после измъкна ножче от задния си джоб, отряза го, нави го прилежно и направи впечатляващ възел.

- Да не сте била скаут?

- Организираните групови мероприятия не са точно моята голяма страст, господин Грей

- А каква е вашата страст, Анастейжа? - Стиснах погледа й в моя и зениците й се разшириха. „Да!“

- Книгите - каза тя много тихо.

- Какви книги?

- О, нищо особено. Класическа литература. Предимно английска

Английска литература? Бронте. Остин. Бях готов да се обзаложа. „Всичките тези романтични глупости. Не, това никак не е добре“.

- Имате ли нужда от нещо друго?

- Знам ли? Ще ми препоръчате ли нещо? - Исках да видя реакцията й.

- Нещо „направи си сам“ ли?

Направо щях да се пукна от смях. Едва се удържах. „О, сладката ми, „направи си сам“ не е за мен!“ Кимнах. Очите й бързо минаха по тялото ми. Сковах се! „Оглежда ме! Не е за вярване!“

- Работен комбинезон? - Тресна го ей така. И това беше най-неочакваното, което бях чул досега от устата й, откакто по същия начин изтърси оня въпрос: „Гей ли сте?“

- Не искате да си развалите дрехите, нали? - Посочи джинсите ми и пак се изчерви.

Нямаше как да се стърпя.

- Винаги мога да ги сваля.

Тя се изчерви като червено цвекло и заби поглед в земята.

- Ще взема и работно облекло. Не дай си боже да разваля някоя дреха - казах, за да не я мъча.

И пак тръгнахме, и аз все така я следвах. Направо препускахме из магазина.

- Имате ли нужда от нещо друго? - каза без дъх и ми подаде сини работни дрехи. Беше като изпепелена, само лицето й пламтеше. Господи, какво правеше с мен това момиче!?

- Как върви статията? - попитах я с надежда да я успокоя поне малко.

Тя ме погледна и ми се усмихна облекчено. Най-сетне!

- Не я пиша аз, Катрин я пише. Госпожица Кавана, еькварти-рантката ми. Тя е писателката. Много е доволна от интервюто. Тя е и главен редактор на вестника и беше много разочарована, че не можа да дойде да се види с вас и да вземе интервюто лично.

Това беше най-дългото изречение, което беше казала досега от първата ни среща. И дори не говореше за себе си, а за някой друг. Странно. И преди да се обадя, тя продължи:

- Само дето й се искаше да има снимки от интервюто.

„Упоритата госпожица Кавана иска снимки, а? Малко публичност, а? Е, мога да го направя. Тъкмо ще мога да се понасладя още малко на сладката госпожица Стийл“.

- Какви снимки й трябват?

Тя ме изгледа и поклати глава.