E. L. James - Fifty Shades Freed

- Минавах оттук. Трябват ми някои неща. Радвам се да ви видя отново, госпожице Стийл! - „И ако знаете само колко се радват очите ми!“ Беше с тясна тениска и джинси, слава богу, не с онзи безформен пуловер. Имаше дълги крака, тънко кръстче и перфектни цици. Седеше и ме гледаше с отворена уста, чак се наложи да хвана ръцете си една за друга, за да не се пресегна да бутна брадичката й нагоре и да й затворя устата. „Бих целия тоя път от Сиатъл да те видя, но честно казано, си струваше“.

- Ана. Казвам се Ана. С какво мога да ви помогна, господин Грей?

Пое дълбоко дъх, изправи рамене също както в офиса ми и ми се усмихна фалшиво, с онази, запазената само за клиенти усмивка.

„Да започваме мача, госпожице Стийл“.

- Имам нужда от няколко неща. Първо кабелни връзки.

Устните й се разтвориха и тя пое дълбоко дъх.

„Бедна ти е фантазията какво правя с тези връзки, госпожице Стийл“.

- Имаме различни дължини. Да ви покажа ли?

- След вас, госпожице Стийл.

Тя излезе иззад щанда. Носеше кецове. Бегло се запитах как ли ще изглежда на високи обувки. „Луботен“, само „Луботен“ за тези крака.

- При електрическите стоки са, осми отдел. - Гласът й потрепери и тя се изчерви... отново.

Да, определено присъствието ми я смущаваше. Надежда се надигна в гърдите ми. „Значи все пак не съм гей!“ Засмях се.

- Вие водите - казах и я подканих с ръка да мине пред мен. Сега вече имах време да се насладя на прекрасния й задник. Тя беше всичко, което търсех в една подчинена: сладка, вежлива, красива и имаше необходимите физически данни. Но големият въпрос беше дали може да бъде подчинена. Предположих, че дори не знае нищо за този начин на... живот. За моя начин на живот.

А толкова исках да й го покажа, да я вкарам в моя свят. „Доста високо се целиш с тая сделка, Грей“.

- По работа ли сте в Портланд? - попита тя и прекъсна мислите ми. Говореше високо, като се опитваше да се престори на безразлична. Стана ми смешно. Беше хубаво чувство. Жените обикновено не могат да ме разсмеят.

- Имах среща в университета. В специалността Селско стопанство - излъгах нагло. „Всъщност съм тук, за да видя вас, госпожице Стийл“.

Тя се изчерви и се почувствах като лайно.

- Финансирам едно изследване върху ротацията на почвите. -Това поне беше истина.

- Част от програмата ви да нахраните света? - Устните й се извиха в полуусмивка.